Съпругът на Евгения Калканджиева – Стефан Манов-Тачо, проговори за боя над него, който му бе нанесен от охранители в клуб „33“ в Студентски град. Ето какво разказа той пред в. „Всеки ден“ за мелето, разиграло се преди няколко дни в клуба на бизнесмена Петко Димитров.

Тачо, какво точно се случи след полунощ на 28 февруари в „Клуб 33″ в Студентски град?

Отидох в заведението с мои приятели. Същата вечер там гостуваше диджей Дамян от Варна. Признавам, че вероятно съм му досадил с музикалните си желания, защото поисках да ми пусне една и съща песен четири пъти. Първите три пъти той се съгласи без проблем. Четвъртият път обаче се запъна. Изчаках известно време и накрая отидох при него с въпроса „Какво стана с песента ми?“. Дамян обаче изнервено отвърна: „Писна ми от твоите песни, ако искаш да я чуеш пак, дай 100 лева“. Аз бях достатъчно развеселен, за да му кажа, че няма да му дам нищо, и да му посегна. В този момент той извика по микрофона: „Ей, охраната, изведете го тоя оттук, няма работа в това заведение“.

Какво се случи после, как се държаха гардовете?

За секунди отнякъде се появиха десетина здравеняци и започна меле. Двама ме хванаха отстрани да не мърдам, другите започнаха да удрят навсякъде – по ребрата, по главата, ритаха ме в краката. Накрая получих жесток удар с юмрук в лявото ухо, с което в момента изобщо не чувам. След като си изляха гнева, бандата охранители ме замъкнаха навън и ме изхвърлиха от кръчмата.

Колко човека станаха свидетели на гаврата?

Цялото заведение, тая простотия се разигра пред очите на всички. Вижте, аз признавам вината си, съжалявам, че се държах грубо с диджея, ако трябва ще понеса своята отговорност и му се извинявам. Но да ме нападнат десет човека в заведение, в което за последните два месеца съм похарчил няколко хиляди лева, при това с такава жестокост, това не мога да приема и няма да оставя така. Можеше просто да ме изведат, не да ме пребиват.

Какво направи впоследствие?

Бях толкова замаян от мелето, че потърсих помощ, за да отида на лекар. В отсрещното заведение „Плаза“ имаш няколко мои приятели, затова отидох там, намерих ги и ги помолих да ме придружат до „Пирогов“. Пред спешното имаше доста хора въпреки късния час, които, като ме видяха, сами отстъпиха реда си, за да ме прегледат по-скоро. Лекарят ми издаде и съответния документ, който удостоверява какви са нараняванията ми. Държа да напишете, че не искам да се изкарвам жертва, но настоявам да се знае, че гардовете на „Клуб 33″ лъжат безобразно.

Това ли е нощният живот в София – кьотек и озверели гардове?

За съжаление това е реалността. С моя случай се надявам отношението на собствениците на актуалните кръчми към клиентите да се промени. Направил съм толкова оборот специално в „Клуб 33″, че трябва да ми сложат портрет там. Вместо това насъскаха 10 човека срещу мен. Това е краят за мен, повече кракът ми няма да стъпи в нито едно място, собственост на т. нар. бизнесмен Петко Димитров. Ако си спомняте, през 2012 г. един полицай – Цветан Младенов, почина след такъв побой в бар „Текила“. Навръх Трети март някакъв охранител – шампион по карате, го уби с юмруци, време е на тези ужаси да се сложи край. Затова е време охранителите по кръчмите да почнат си гледат работата като хората, а тя е да съблюдават за реда и да престанат да са платени биячи на комплексирани кръчмари.
lifestyle.bg