Димитър Бербатов хапеше пръсти в нервните последни минути, когато вълни от атаки заливаха вратата на Монако. Страхотно спасяване на Субашич, изстрел на Йозил в страни от целта, центрирания, опасности…Монако оцеля. Най-малкият като трансферен бюджет, като оборот и летни харчове, а и като средна посещаемост и популярност тим от осемте е този на Бербатов. Той е като прикрепен, някак външно тяло сред четвъртфиналистите в Шампионската лига, където има грандове, които изхарчиха стотици милиони в последните 3-4 сезона, за да преследват елитен статут и купата с големите уши.

Монако преди 18 месеца тръгна по същия маршрут. През лятото на 2013-а босът Дмитрий Риболовлев за една седмица пръсна 60 милиона евро за Радамел Фалкао, 45 за Хамес Родригес, 30 за Жоао Моутиньо и 28 за Жофри Кондогбия от Севиля. Неговата дясна ръка Вадим Василиев обяви тогава: „Искаме най-силния отбор, който да играе хубав футбол. Дори Роналдо и Меси не са невъзможни цели за нас.“.

Уау. Поемете въздух, ражда се новият Сити, Челси или ПСЖ. Но Монако пое нов курс само 12 месеца по-късно, най-вече поради три фактора.
Финансовият феърплей, който реално влезе в сила от този сезон, принуди клуба да продава и да изравни баланса, както и да търси млади играчи на ниски цени, които да развива и продава добре.

Глобата от 50 милиона евро, наложена от Френската федерация на Риболовлев, задето отказа да вкара Монако в системата на федерацията и да го регистрира във Франция.

Така клубът получава предимството, че неговите звезди плащат минимални данъци върху сериозните си възнаграждения – това дава аванс при трансфери, защото позволява да се предлагат далеч по-добри лични условия, отколкото всеки друг тим в лигата.

Разводът на Риболовлев, при който – неофициално, разбира се, милиардерът се разделил с 3,4 милиарда долара. Е, очевидно отнякъде разходи е трябвало да бъдат оптимизирани и футболният проект е пострадал. През миналото лято Монако пое по новия път, харчейки едва 39 милиона евро за играчи, а продавайки такива за 108 милиона. Връх бе трансферът на Хамес Родригес в Реал за 80 милиона. През юни тази година ще бъде „развързан“ и Фалкао, който е под наем срещу солидни пари в Юнайтед.

Проектът вече е друг – с един от най-добрите млади треньори в Европа Леонардо Жардим, който получи за задача да създаде млад, конкурентен, но и конвертируем тим.

Разбирай – хем да е на картата в битката за трофеи, хем да може всяко лято бюджетът да се балансира от поне една бомбастична продажба. Жардим вече бе доказал, че го може, но със Спортинг в предишните два сезона.

И треньорът запретна ръкави пак да го прави, като обаче приказките за „красив футбол“ отпреди година и половина отидоха в коша. Няма как хем да се налагат младоци, хем да се искат резултати, хем и футболът да е като на Барса от времето на Гуардиола.

Преди месец ултрасите си излязоха дружно и демонстративно с първия сигнал в знак на протест срещу стила на игра, преди мача с Бастия за купата на лигата – изказахе се срещу скучния футбол. Двубоят, съвсем символично, завърши 0:0. Тоест – не изпуснаха нищо.

Монако се гради откъм защитата, но с младоци като Лейвин Курзава (22 г.), Уолъс (20), Фабиньо (21). Обикновено там се нареждат опитни бойци, а срещу Арсенал най-възрастният от четворката бе Аймен Абденур (25). Всички те скоро ще бъдат поискани от големи клубове, а поне един още това лято ще направи трансфер.

В състава има трима футболисти на 30 или повече години – вратарят Даниел Субашич е на 30, халфът Жереми Тулалан – на 31, а най-възрастен е Димитър Бербатов на 34. Партньор в атака му беше друг „диамант“ – 19-годишният Антони Марсиал. Останалите са деца с голямо бъдеще. Това е проектът на Жардим. Без тези тримата, средната възраст в реванша срещу Арсенал щеше да е около 22 г., сега беше 25.

Монако има годишен оборот около 90 милиона евро, което му отрежда някъде 50-о място в европейския футбол. Нито един от останалите 7 тима в четвъртфиналите не е извън топ 20. Средната посещаемост през сезона е 7981 зрители. Най-ниска във френското първенство и в цялата Шампионска лига с всички 32 отбора от груповата фаза, като изключим Лудогорец. Който просто няма 7-хиляден стадион дори.

Риболовлев отново тръгна по мачове и проектът му харесва. Не дава десетки милиони за звезди, но гледа млад и борбен отбор от играчи, които постоянно си вдигат цената. Сред тях 2-3 стари пушки като адаша му Бербатов…

Монако едва ли ще стигне по-далеч. Но дори само елиминирането на Арсенал е подвиг с оглед ресурса на двата отбора. Сега пред него има друга цел – тимът е на 8 точки зад лидера Лион в първенството, както и на 4 от третия Марсилия. А има мач по-малко и общо 10 кръга до края. Мечтите се простират дори до атака на титлата, но реалистично се гони място в тройката и ново участие в Шампионската лига догодина.

С парите от нея – а те този сезон ще са поне 20-25 милиона евро, както и един продаден през лятото младок (Кондогбия и Курзава се оценяват на по 30 милиона евро), Монако върви по план. Сред Байерн, Реал, Барселона или Сити, ПСЖ, Атлетико, Порто и Ювентус или Дортмунд, тимът на Бербатов е като Пепеляшка. Мястото му някак си не е там според харчове, популярност, публика и ресурс. Но ето, че Монако е в топ 8. Приказките често имат щастлив край, а мечтите са безплатни, нали?

sportcafe.bg