„Като министерство, отговорно за цялостния процес на управление на ВиК сектора и провеждане на провеждане на реформата в него, трябва да осигурим възможности и перспективи дружествата да бъдат управлявани по по-добър начин, повече финансов ресурс и повече възможности за инвестиции и в крайна сметка да изпълним поставената цел – предоставяне на качествена услуга на поносима за потребителите цена, спазвайки екологичното законодателство и изисквания“. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на откриването на конференцията „Механизми за финансиране на ВиК сектора“.
Според нея е необходимо да се намери баланса между опазването на околната среда, чрез изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води, спазването на европейското законодателство и осигуряването на достатъчни количества чиста питейна вода. „Всички сме длъжници на това, че по време на 20-годишния преход в управление на отрасъла не е направено достатъчно, за да се реформира той и да се инвестира по-разумно в него“, коментира министърът. „Мрежата е остаряла и амортизирана, все още има населени места с режим на водоснабдяването или без чиста питейна вод“а, посочи тя.
Лиляна Павлова отчете, че от старта на реформата във водоснабдяването и канализацията през 2009 г. са предприети много стъпки и вече е на „финалната права“, защото тя е условието, за да получим европейско финансиране за отрасъла през новия програмен период.
„28-те водни територии са факт. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да има една водна територия с един обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания“, съобщи регионалният министър. Поетапно ще се премине и към възлагане на такива проучвания и за останалите области, където това все още не се е случило. Обособените територии, за които са направени прединвестиционни проучвания, ще могат да усвояват по-бързо и по-адекватно средствата от европейските фондове, каза още Павлова.
Тя посочи, че досега отрасълът е разчитал или на тях, или на малкото собствени средства на операторите. Сега те са крайно недостатъчни, има високи изисквания и условия кога и за какво да ги получим, коментира министърът и допълни, че сегментът от населени места между 2000 и 10 000 жители ще остане недофинансиран. Според нея трябва страната ни трябва да намери гъвкави, различни, иновативни механизми за финансиране на ВиК отрасъла, извън европейското, тъй като наличните средства от Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година са 2.5 млрд. лв., а нуждите възлизат на 11.7 млрд. лв.
Като възможен механизъм, който може да се приложи и в България, Лиляна Павлова определи т.нар. „водни бондове“. Финансовият инженеринг за финансиране на ВиК отрасъла се прилага пилотно в Италия.
Регионалният министър коментира, че реформирането на отрасъла трябва да стане факт със съдействието на Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя съобщи, че през миналата седмица беше подписано изменение на Споразумението, с което срокът, през който ще получаваме консултации от Световна банка, се увеличава до края на годината. Със съдействието на експертите на банката разработваме наредби за качеството и ценообразуването на предоставяната от ВиК операторите услуга, работим и за реформиране на регулатора, информира тя.
През това време ще бъдат регламентирани изискванията към бизнес плановете на дружествата за новия регулаторен период, който вероятно ще започне от 2017 година. През следващата те ще могат да ги подготвят, като в тях ще бъдат включени и резултатите от прединвестиционните проучвания. Междувременно ще бъдат изпълнявани и т.нар. „ранни проекти“ по ОПОС 2014-2020, което може да стане факт още през тази година, съобщи Павлова.

barometar.net