Журналистът, собственик на сайта barometar.net – Иво Югов, стана известен с откровения и смел тон, с който се произнася по различни теми от живота. Негови публикации привлякоха вниманието на вестник „ШОУ” и го потърсихме за подробен коментар:

– Направи ми впечатление ваше изявление относно скандала с Тв7, изразено накратко като „Кошлуков да не се прави на страдалец на истината, страдалци са 350-те служители на Тв7”…
– Да, защото, за съжаление, както винаги се случва в България, на финала потърпевши са малките хора. В случая, това са 350 журналисти, оператори и служители от телевизия Тв7. Както стана ясно от изявление на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков, с ръководството на телевизията са водени преговори от началото на септември, като то неколкократно е искало отсрочки и е обещавало да плати. Отсрочки са давани, разработени са били и варианти за разсрочено плащане, които обаче не са били приложени. На 14 април на Тв7 е било връчено писмо за доброволно предаване на заложено оборудване. В поканата е имало допълнителен срок за доброволно издължаване, след изтичането на който се е стигнало до принудителното изземване на заложеното оборудване. Фактите са такива. И се пита защо ръководството на ТВ7 не е уведомило своите служители, че предстои изземване на имуществото на телевизията? Какво е направил като изпълнителен директор Емил Кошлуков, избран през септември 2014 г., за да защити интересите на служителите на ТВ7? Нищо не е направил Емил Кошлуков!

Освен че след като подаде оставка, направи скандални разкрития за лидера на ББЦ Николай Бареков и за Тв7. А защо, питам, ги направи, след като напусна Тв7? Защо не направи това, докато работеше в тази телевизия и подмазвачески канеше Бареков в предаването си?! Сега ли разбра Емил Кошлуков, че Николай Бареков, освен изпълнителен директор на Тв7, е бил и шеф на политическа партия?! Всички тези факти, както и закъснелите признания на Кошлуков, че във фирмите на Бареков били налети безсмислени пари, заради които Тв7 „потънала“, са били известни на бившия депутат, известен с променливите си партийни „убеждения”. Докато Цветан Василев финансираше Тв7, Емил Кошлуков мълчеше като риба и едва след като пирамидата рухна, взе да се прави на поборник за истината. Това поведение не е учудващо за Кошлуков, известен с политическата си хамелеонщина, но какво е правил от месец септември 2014 г. до вчера другият изпълнителен директор Кирил Благоев? Не е успял да намери инвеститор, който да спаси Тв7, но защо не е уведомил служителите на телевизията, че предстои изземване на имущество и най-вероятно – спиране изобщо на работата на медията?! Безхаберно е поведението и на двамата – и на Кошлуков, и на Благоев, които днес се правят на страдалци и поборници на истината. А истината е само една – че страдалците са не те, а 350-те служители на Тв7, които може да останат без работа. Емил Кошлуков няма какво да го мислим – той знае как да оцелява. С Цветан Василев и без Цветан Василев, с царя и без царя, със СДС и без СДС…

– Вие умеете безпощадно да громите всеки, попаднал на прицела ви. Наскоро подхванахте и Меглена Кунева…
– О-о-о, метаморфозите на другарката Кунева-Пръмова в битката за власт са достойни за книга! Нейната алчност за власт пролича особено силно в края на 2014 г. при разпределянето на квотите за областни управители от кабинета „Борисов-2”, когато Кунева се пазареше с премиера като амбулантен търговец. Оттогава вицепремиерът без реална власт Кунева се развихри на кадровия фронт – Комисията за защита на потребителите (КЗП) тихомълком се снабди с нов ръководител – Димитър Маргаритов Йотов, по-познат като мъж на жена си – Мария Карабельова, началник на кабинета на вицепремиера Кунева. Правителството номинира съветника на вицепремиера Меглена Кунева – Димитър Георгиев, за шеф на ДАНС. Във Варна госпожата упорито търси държавен пост на протежето си Стилиян Гроздев и май му го намери.

Кунева си прави добре сметката още от 80-те години на миналия век, когато се жени за Андрей Пръмов – син на висшия партиен функционер Иван Пръмов. Същият Иван Пръмов, по чиято заповед през 1953 г. е потушена тютюневата стачка във фабриката „Томасян“ в Пловдив. Когато стачниците освиркват висшите партийци и хвърлят по тях камъни, другарят Иван Пръмов извиква от трибуната: „Стреляйте!“ и народната милиция го прави. Историчката Искра Баева пише за трима убити, 50 ранени и стотина арестувани. За толкова признава и самата БКП, но според други свидетелства жертвите и пострадалите са доста повече. За Меглена Кунева през 80-те години на миналия век този злокобен факт от биографията на бъдещия й свекър не се оказва от значение. По нейни думи, тя се жени по любов за сина му Андрей Пръмов и въпреки че днес отрича това, до 1990 г. използва фамилията Пръмова, за да напредва в кариерата си. За това свидетелстват мнозина… Тя използва фамилията Пръмова преди 1989 г. След 90-а „прочиства” фамилното си име, за да може да се впише в СДС и да попадне сред експертите в правителството на Филип Димитров. Комунистическата снаха Меглена Кунева претърпява удивителна метаморфоза, благодарение на която по-късно става член на НДСВ и министър по европейските въпроси в правителството на Кобурга. Няма смисъл да анализираме политическата кариера на Меглена Кунева – като еврокомисар тя не помогна с нищо на България, после стана член на Борда на директорите на BNP Paribas /арогантно лобистко назначение/ и накрая основа партия „България на гражданите”. С две думи – Меглена Кунева винаги е ламтяла за апетитни постове и си ги получаваше. При Борисов обаче номерът й не мина. Тя не получи поста областен управител, а партията й „България на гражданите” се „радва“ на ниска популярност сред избирателите. Тази жена е отблъскващ пример как в името на кариерата се крият факти от биографията, сменят се покровители, партии и съюзници.

– От известно време зорко наблюдавате и взаимоотношенията между „разведените” червени – БСП и АБВ…
– Ще дам един конкретен пример за тези „сложни” взаимоотношения: Странно поведение демонстрира един от лидерите на партия АБВ – Румен Петков. След като през месец май 2014 г. засипа с обвинения тогавашния шеф на „Напоителни системи“-Варна и червен активист Цонко Цонев, Петков, после на два пъти не се яви в съда в Девня на делото за клевета, заведено срещу него от Цонев. Районният съд му наложи глоба от 200 лева. През 2014 г. Румен Петков твърдеше, че Цонев краде тръби с държавна техника и обяви, че разполага със снимков материал за престъпното деяние, а година по-късно не се явява в съдебната зала?! Не само аз, но много политически анализатори виждат друга логика в поведението на зам.-председателя на АБВ – скрито стопляне на отношенията с БСП. Двете партии „вървят с една обувка”. Междувременно Цонко Цонев за пореден път бе избран за областен председател на БСП. Що се отнася до АБВ, на Първанов очевидно му тежи коалицията с ГЕРБ. Според мен ще търси сближаване с БСП, „Движение 21” и някое от БЗНС-тата. Критиките на Първанов към БСП са прах в очите на тези, които не познават комунистическата демагогия.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

blitz.bg