Как сте тези дни, г-н Домусчиев? Леко изнервен? Разбираемо е. Цяла седмица тема Номер 1 са думите, които не присъстват в речника Ви, но все пак бяха изречени, вместо усилията по организирането на един футболен празник с елементи на чалгаджийски кич и хеликоптерна парадност, за каквато народът по принцип мре. Олигофренска работа! Не, не Вашата, на ония, другите. Вие не щадите пот и усилия в наше име, мъкнете националната кауза на плещите си, флиртувате с властта, а трудът остава омаловажен.

По-обидното в случая не е въпросът на някакъв си недорасъл репортер, нали така? Не и унизителната принудата да му се извините, при условие, че Вие бяхте правият, не онази мижитурка. Най-неприятното е, че никой значим фактор не скочи във Ваша защита. Боби Михайлов дума не обели, нищо че пи на арената и по брадата му капа, както се казва. Отдавна не го бяхме виждали на клубен стадион, макар че и други тимове бяха предложили почерпка. Неотдавна заявихте, че заслужавал паметник, а в замяна не получихте нищо в критичния момент. Че Вие не заслужавате ли паметник? Какво мълчи тоя Боби, а?

Лили Павлова разходи аквамариновото костюмче до Разград, ама чухте ли я да Ви защити? Мълчи като риба и се прави на ни лук яла, ни винце пила. Горанов прави впечатление на един от любимците Ви, с бая похвали го дарявате, ама когато го призовахте за свидетел относно „казуса“ със седалките, не се юрна в защита. И той се покри някъде, докато отмине шумотевицата. Сал един Бойко, завалията, продума относно визитата си с горчиво съжаление.

Неговата тегоба обаче е лична, мъчно му стана на премиера, че пак е неразбран, та не остана време да Ви подкрепи както си трябва. Ама и Вие как можахте да поставите името му в едно изречение с Орешарски, Борисов не обича такива обобщения. Ето как Вие – символът на успешния бизнес в България – бяхте оставен да Ви ръфат из медиите за някаква спорадична нервна реплика и едно другарско избутване, а единствените защитници се оказаха върлите фенове на 70-годишния Ви клуб (може би и те толкова наброй) и традиционните журналистомразци по форумите, макар че те не могат да преценят в хейта си кого повече да атакуват – медийните олигофрени или гелосаните олигарси.

Така е, г-н Домусчиев, като си нямате интелектуалци. Много работите, велики блага създавате, ама хич Ви няма със създаването на кръг от културтрегери около вас. В противен случай сега и декларация във подкрепа щяхте да имате, и прочути говорители щяха да се намерят. Нима не помните – миналата година по това време за Цветан Василев цяла ода изтече в пространството, какъв велик човек бил и как несправедливо бил нападан, а сега се оказа, че не било точно така, ама голяма работа.

Интелектуалецът винаги е най-добрият защитник на хитреца. Ленин наричал своите „полезни идиоти“, а Вашите може да се казват „удобни олигофрени“. Апропо – не е да на скокнаха неколцина такива в защита, но това не беше нищо. Огледайте се, г-н Домусчиев, навреме. Наоколо е пълно с гладни творци, които с удоволствие биха хапнали кебапче на която трибуна кажете, биха послушали послушно Цеца и с удоволствие щяха да спретнат едно текстче за мъката по омаловажените Ви усилия. Вижте каква неблагодарна пустош е без тях.

И докато не е късно, набавете си необходимото количество ангро. Така следващия път, каквото и да издумате, каквато и злонамерена атака да има срещу Вас, група мислители ще ви защитят с гърдите си. Вече познавате силата на неудобния олигофрен, заслужавате да изпитате и тази на удобния.

Драгомир Симеонов

webcafe.bg