Тя е на 15 и мечтата й е да бъде желана. Отива с приятелка в мола, влизат във всеки магазин и докато тя пробва различни дрешки, приятелката й я снима с джиесема. После бърза да се прибере вкъщи и да качи снимките във фейсбук, за да видят всички, че е „маркова пичка”. Тя е малка, но вече знае – дрехите правят човека.

Той е на 16, но е достатъчно силен. Толкова, че днес без проблем е обрал джиесемите на по-малките си съученици и ги е оставил в заложната къща срещу училището. Истински пич. С парите от заложната къща решава да заведе две съученички в мола. Возят се на ескалаторите, лигавят се, кикотят се. Двете момичета са „най-добри приятелки”, но това ще свърши, когато едната стане гадже на пича. Той ги черпи кафенце с коняк, а после ги води в градинката отсреща, за да ги почерпи с амфетки. Едното момиче се дърпа. Пичът кой знае защо побеснява и крещи в лицето й: „Като не искаш да друсаш, разкарай се, скапана курво!” Той е малък, но вече знае – жените харесват грубите мъже.

Пред магазина за козметика стои продавачка. Тя е на 19 и е мрачна, може би за да е в контраст с лъскавата витрина. Изглежда като някаква отчаяна робиня, заставена насила да работи там. Пуши, гледа с отнесен поглед нанякъде и чака да дойде Принцът с Дебелия Ланец, който ще й купува всичко, ще я води веднъж седмично на чалга и отвреме-навреме ще я бие. Тя е малка, но вече знае – боят е за предпочитане пред работата.

Той е на 11. Избягал е от училище, купил си е шише евтина водка и го е изпил с… кой беше… с един от неговия клас, как му беше името…
Сега му е лошо, но не иска да се прибира вкъщи, затова е отишъл да се разходи в мола. От ескалаторите му се завива свят и той започва да повръща. Охраната го изхвърля с ритници. Той е малък, но вече знае – свинщини не бива да се правят на публични места. Освен ако не си ВИП.

Тя е на 14 и за нея щастието е мол. Огромен магазин, в който някой чичко й купува разни красиви неща срещу дребни орални услуги. Животът е красив, мисли си тя в колата му, докато с една ръка разкопчава дюкяна му, а с другата ръка стиска торбичката с надпис D&G. Тя е малка, но вече знае – всички го духат, но някои успяват и да припечелват от това.

Тя е на 10. Разделила се е с девствеността си на възрастта, когато майка й се е разделяла с млечните си зъби. Седи на тротоара пред мола в окъсаните си дрехи и диша лепило. Лепилото я отнася в един красив сън, в който никой вече не я изхвърля от разкошния магазин, а дори я канят вътре на топло и тя по цял ден събира красиви гледки от витрините. Тя е малка, но вече знае – само лепилото може да събере парченцата от счупения й свят.

Иво Сиромахов
(от книгата „Няма значение“)