Ето какво написа в профила във фейсбук, журналистът Иво Беров: „Един народ може да бъде тъп. А също и много тъп. И още по – тъп даже. Но изглежда никога не може да бъде най-тъп. Защото колкото и тъп да изглежда един народ, винаги ще се намери някой по-тъп и от него.
Някога, в началото на деветдесетте години, когато не подозирах даже колко тъп може да бъде един народ, отидох на Ангел Кънчев Пет, в Съюза на писателите, за да направя репортаж за това как те – писателите, като интелектуалци и отбрани люде /елит на нацията/ възприемат промените. Тогава Луканов тъкмо беше обявил мораториум върху плащанията, което по същество си беше крах, тоест фалит на държавата, но преди всичко и най-вече крах на социалистическата й система. И по този повод българскиje писатели /повечето/ изразиха следното неочаквано, поразително, невероятно, разбиващо, разкъсващо, срутващо, зашеметяващо, сломяващо и къртещо уморазсъждение:
„ Хитър излезе нашият бай-Тошо, взе им парите на ония и сега няма да им ги върнем, ха-ха ! „
Тъй рекоха те, българските писатели.
Тогава си помислих, че по-тъпо нещо от български писател едва ли би могло да има. Оказа се, е би могло и да има. Друга някаква разновидност български интелектуалец, например. Той би могъл да бъде и по-тъп. И по-неприятен и по-отблъскващ, когато е разочарован, а те всичките се изпонаразочароваха. Защото, както каза един приятел от фейса, ако има нещо по-неприятно и отблъскващо от един убеден комунист, това може да бъде само един разочарован интелектуалец.
И щом като отбраните български люде – елитът на нацията демек са толкова срутващо, сломяващо и къртещо тъпи – какво остава за народеца ни. Той трябва да е най-тъпият народ не само в близките, но и в далечните околности и земи. Оказа се, че несправедливо съм преценявал и обвинявал не чак толкова тъпия ни, в сравнение с други народи наш народец. И македонският, и сръбският народ се оказаха доста по-тъпи, особено последните два /шега/. И се оказа също, че тяхната глупост си е направо едно невинно невежество и неоправност в сравнение с опасната руска тъпотия. „ Путину, благодаря путину у меня пенсия” – видях да говори по руския телевизор една нещастна бабуха, не от ония – бюджетните, а отрудена и смачкана една такая – та.
„ Боже мой – рекох си – у нас и най- тъпата бабичка, и в най-загубеното и далечно село знае, че получава пенсия единствено и само благодарение на своя труд, а всичките й началници, особено големите, особено началниците на държавата, само я грабят „
Рекох си.
„ Та ние, българите, като опит, като възгледи, като светоусещане, като ум, като далновидност, като възприемчивост, като обществена будност сме една цивилизация пред руснаците „ – помислих си с бодро оживление?
„Ама все пак си оставаме най- тъпи в Европа”- помислих си също. С огорчение този път.
Докато не дойде гръцкият гюрюлтийски сеир и гьон суратлък.
Да, България обяви мораториум върху плащанията, но прие условията на МВФ и Световната Банка, живна, осефери се и дори отбеляза повече от десетгодишен постоянен икономически растеж- от 1997-ма година до кризата през 2010 година – а тази година отново има икономическо оживление.
Който си мисли, че МВФ, Световната банка и приватизацията са заробили България просто да си спомни какво беше през 1996 и в началото на 1997 година – с опашките за хляб и мляко, с пенсионерите, които се биеха пред камионите със закуски, с безплатните супи пред църквата Света Неделя, с кражбата на чистачки, с мутрите по пазарите, с всекидневната инфлация и с рухналите банки, с пирамидите и фараоните, с търговците, които изпокриха стоките и с всички останали гадости на късния социализъм а ла Сириза.
Гърците обаче, на направиха като нас след фалита си. Оказаха се – нещо което е доста трудно постижимо– по тъпи и от нас.
Какво следва. Нищо особено – отрязване от всички капиталови пазари и отказ от всякакви кредити и инвестиции. Никакъв достъп до високи технологии, изпадане от задругата на развитите държави, преживяване от туризъм, домати и маслини.
Туризъм – само че много по-евтин и с по-малки печалби този път. Което ще рече пак при условията на Тройката кредитори, само че без кредитите им. И с доматите и маслините – същото като с туризма.
А може да се окаже и друго. Може и да се измъкнат някак си от положението. Светоний описва как гръцките градове откупили свободата си от Римската империя. Като ходел значи Нерон на турнета из Гърция да свири на арфа и пее, нали бил един магнус артифекс, освен император, гърците му ръкопляскали със седем вида ръкопляскания, предварително отработени. И Нерон се трогвал, ласкаел се, радвал се и обявявал гръцките им градове за свободни. Така че не бива гръцкият народ да се обявява за най-тъп в ЕС, по-тъп и от българския даже. Не е късно да се намери някой по-тъп и от него.“

Иво Беров