Референдумът, проведен по инициатива на Алексис Ципрас, се превърна в ярък пример за масово умопомрачение. Умелата обработка на общественото съзнание с методи, напомнящи колективна хипноза, може да доведе на власт безсъвестен демагог. Това пише Марио Варгас Льоса в коментар за испанския вестник „Ел Паис“, цитиран от БГНЕС.

Лятото на 1926 г. Томас Ман и неговото семейство са на почивка в местността Форте дей Марми. Фашизмът е в самия си разгар и речите на Бенито Мусолини се транслират в цяла Италия. Въз основа на тези спомени и възникналият през това десетилетие в Европа (включително и в Германия) интерес към хипнозата, спиритизма и окултните науки като цяло авторът на „Вълшебната планина“ е написал разказа „Марио и вълшебникът“, публикуван през 1930 г. Литературоведите винаги са виждали в него алегория на омайващото влияние на харизматичните лидери от типа на Хитлер и Мусолини върху народните маси, които, подавайки се на речите на вождовете, се отричат от собствените си убеждения и сляпо следват техните безумни лозунги.

Великолепният и елегантен разказ допуска множество тълкувания и освен това представлява политическа притча, от която ви настръхват косите на главата. В малкото селце Торе ди Венере, разположено на брега на Тиренско море, се играе представление, по време на което илюзионистът и хипнотизатор Чипола, злобен, отблъскващ и уродлив, но едновременно с това притежаващ непреодолима психическа сила, подчинява на волята си цялата аудитория, като се гаври и я унижава чудовищно.

Политическият подтекст на „Марио и вълшебникът“ е толкова актуален, все едно целият свят е наводнен от харизматични диктатори. В наши дни фокусникът Чипола се превъплъщава не само във фашистките и комунистически вождове, но и в доброжелателни на пръв поглед демократични ръководители, победили честно на изборите и способни, благодарение на своята сила на внушение, да правят на глупаци собствените си народи, лишавайки ги от здрав разум. С една дума, довеждайки ги до крах. Нима не наблюдаваме именно това в случая с Перон, Ево Моралес, Рафаел Кореа и Даниел Ортега? Най-драматичният пример е Аржентина, най-културната страна в Латинска Америка. Как се получи, че до ден-днешен аржентинското общество се намира в състояние на самоубийствена хипноза, в която е вкарано преди 60 или 70 години от безскрупулния полковник с фашистки възгледи? Как най-напредналата страна от американския континент, една от най-процъфтяващите и съвременни в света, се оказа в икономически и нравствен упадък, олицетворението на който е президентът Кристина Кирхнер?

Не изостава и културна Европа: духът на хипнотизатора Чипола се е превъплътил в младия, привлекателен и харизматичен министър-председател на Гърция Алексис Ципрас. Лидерът на СИРИЗА успя да убеди своите сънародници в това, че за ужасните беди, надвиснали над страната, са виновни Европейският съюз и Международният валутен фонд, стремящи се да унижат Гърция и да подкопаят нейната икономика. С тази цел те са я натоварили с дългове и настояват за провеждането на чудовищни реформи, които ще спасят банките и още повече ще задълбочат положението на нейните обезправени граждани. Той също така ги е накарал да повярват, че в случай на изборна победа на СИРИЗА няма да се подчинява на тяхната зловеща власт и ще започне да провежда политика диаметрално противоположна на тази, която са провеждали предходните правителства, слуги на международната плутокрация. Тя ще върне на работа уволнените служители, ще отпусне пари за ускоряване на икономическото развитие и създаването на работни места, ще се откаже от всички ангажименти към финансовите институции и ще престане да си плаща дълговете, ако кредиторите не се съгласят с радикалното съкращаване на дълга и не се съгласят с това плащанията да се осъществяват в зависимост от темповете на икономически растеж. Гърците повярваха, гласуваха за СИРИЗА и потвърдиха своето доверие към младия харизматичен лидер, оказвайки му безусловна подкрепа на неотдавнашния референдум.

Гръцкият референдум се превърна в нагледна проява на масовото умопомрачение. На гражданите беше предложено да отговорят на неразбираемия въпрос дали приемат или отхвърлят предложението, направено от Евросъюза на Гърция на 25 юни, като предложение нямаше. Ципрас мъжествено обясни на гърците, че отрицателният вот ще му даде сили за по-успешно провеждане на преговори в Брюксел, и гърците – 70% от които не желаят излизането на страната нито от еврозоната, нито от ЕС – също му повярваха и в голямото си мнозинство /61,8%/ гласуваха с „Не“ на референдума. Това е просто безумен резултат. Той може да бъде разбран, само ако повярваме в силата на убеждението такава, каквато имат хипнотизатори като Чипола. За всеки здравомислещ човек, ако някакъв въпрос се подлага на референдум, то той е свързан с това да научи дали гръцките граждани желаят да останат в ЕС, изпълнявайки свързаните с това политически и икономически задължения, или предпочитат да излязат от ЕС, отказвайки се да изпълнят тези задължения. Тези 61,8%, които казаха „Не“, в действителност гласуваха за вариант, съществуващ само в речите на премиера: да не се спазват ангажиментите, приети от страната при влизането в ЕС, настоявайки за тяхната радикална промяна, защото така е решил гръцкият народ, осъществявайки своето право на суверенитет.

Докато този уродлив спектакъл продължава, положението на Гърция се влошава с всеки изминал ден. През месеците, откакто СИРИЗА е на власт, положението се влоши и страната сега е още по-бедна, намира се на ръба на икономическия колапс, за възстановяването й ще са необходими десетилетия. Тя може да се окаже в истинска задънена улица, ако нейните банки банкрутират, няма да има компании, които да пожелаят да инвестират пари в страна, където нестабилността е постоянна. И е малко вероятно, че Русия /или Китай/ ще пожелаят да платят колосалния дълг, натрупан в резултат на корумпираността и неефективната работа на гръцките правителства.

Факт е, че ЕС и правителствата, които бяха на власт преди идването на СИРИЗА, прекрасно разбираха, че Гърция не е в състояние да изплати своя гигантски дълг. Двете отписвания на дълг показаха, че този вариант устройва кредиторите, а ЕС прояви разбиране и щедрост, предполагайки, че гръцките лидери ще осъществят реформите и ще изпълнят поетите ангажименти. Точно както Ирландия, Испания и Португалия, Гърция започна бавно да излиза /нейният икономически растеж достигна 3%/ от своето тежко положение, правейки неизбежните жертви, с които трябва да се съгласи всяка страна, намираща се на една крачка от банкрута, ако тя желае да възстанови икономиката и да започне нов живот. Всичко това стана на пух и прах след победата на СИРИЗА. След това Гърция /в нейната икономика в момента се наблюдава спад/ се изправи до ръба на пропастта. Може би, хипнотизаторът и вълшебник Алексис Ципрас ще измисли средство, за да предотврати катастрофата на цивилизацията, създала философията, драматичното изкуство и демокрацията, която е резултат от безотговорността и некомпетентността на нейната управляваща класа? Гърция ще успее да преодолее кризата, отговорността за която е изцяло нейна, не с помощта на оголтелия национализъм.

Без съмнение, умелата обработка на общественото мнение, която напомня на колективна хипноза, може да доведе на власт всеки безсъвестен демагог както в условията на демокрацията, така и при диктатура. Но икономическите проблеми не могат да се решат с помощта на чудодейни рецепти или хипнотизатори. Начинът за излизането от кризата е само един, и по него тръгнаха Португалия, Испания и Ирландия, оказали се на ръба на катастрофата. Днес те излизат от това тежко изпитание. Тяхната икономика отново набира обороти, тези страни привличат инвестиции, възстановяват международното доверие. Рано или късно, но именно този път ще трябва да избере гръцкият народ след като разбере, че вълшебниците и лъжепророците, на които се е доверил, са тласкани единствено от жаждата за власт и са неспособни да решат каквито и да било проблеми.