Благой изчегъртал името си в Колизеума – и всички му се нахвърлиха, а той всъщност ни прави услуга. Внася още черти в портрета на българския будала. Това изчегъртване трябва да се приеме като усилието на човек, който иска да запълни вътрешната си празнота – защото си мисли, че ако го има в едно микроскопично петънце от Колизеума, може да се почувства по-добре. Това не е проява на разюзданост – това е стремеж да се впишеш на някое сакрално място и така да се видиш по-значим.

Стореното от Благой не се отличава по подбудите си кой знае колко от гламавщината на президента ни, който на среща по въпросите на сигурността в Мюнхен гордо се разхождаше с табелка „Български президент“ да не би да го сбъркат с някой разсилен

Тази табелка пък беше неговото средство да впише себе си в онази среда. Българският будала обаче все няма късмет. Един българин да има в милионното множество на площад „Свети Петър“ – и тъкмо него ще набедят за атентатор на папата, и това ни се случи.

Ами историята с гроба на Чаплин? Само в мътния разум на българския будала може да се роди идеята да открадне ковчега с останките му – и отгоре на всичко веднага го хванаха. Поне крадецът да беше нашенски циганин – щяхме да решим, че това е проява на някакво особено преклонение, понеже и Чарли Чаплин имаше цигански петна в родословието си. Но, не – крадецът си беше обикновен български будала, само това.

Твърди се, че по тялото на Благой не е останал неизписан нито един квадратен сантиметър, целият бил покрит с татуировки. Това означава само едно: когато вътрешният ти път не те води до никъде компенсираш това с външното изписване. А когато и обвивката ти вече е изцяло покрита, започваш да посягаш на друго. Колизеумът е подходящо място за подобно посегателство. Надяваш се, че ако оставиш там някоя драсканица, величието му автоматично ще те изтиква напред в собственото ти съзнание.

Трябва обаче да сме наясно, че Благой е преживявал това сливане с Колизеума само за себе си – той не го е направил заради другите. Не бива да забравяме, че напоследък главно неговата кожа бе истинското бойно поле, където се развихряха въображението и фантазиите му – понеже футболното игрище отдавна не го представя като някакъв особен герой. Разбира се, все още има немалко други будали, които му отдават без задръжки вниманието и любопитството си. Но Благой не дращи в Колизуема заради тях – и иска това да остане негова тайна, може би най-съкровената – така трябва да се схваща направеното от него. От друга страна, той няма нищо против да го мислят за будала – защото си въобразява, че е нещо съвсем различно. Има си тайна – не е само онзи надраскан с татуировки тип, за какъвто го вземат. Той е човек, който общува с Вечността – достатъчно интелигентно при това, защото можеше и да се изпикае в Колизуема – за да го приближи още повече към себе си. Има време и за това.

3а жалост, тайната му бе разкрита – и той сигурно е дълбоко разочарован. Предвидената тайнственост на стореното от него трябваше да го направи различен от останалите будали. Онзи, който окраде гроба на Чаплин, също не беше тръгнал да бие тъпана – хванаха го, просто защото на швейцарците не можеш да им отмъкнеш нищо. Ако беше циганин, сигурно щеше да е по-изобретателен.

Вижте ги обаче политическите ни будали – и ги сравнете с Благой. За разлика от него, те изобщо не крият тайните и дори светотатствата си. Спомнете си някои от сегашните министри. Има ли например по-демонстративен будала от министъра на образованието Танев.

Докато Благой драска тайно името си, за да се слее, както се надява, с Колизеума, въпросният министър пределно шумно ни натрапва шантавите си твърдения – и изобщо не се притеснява. Ако беше по-съобразителен, отдавна да беше ги изчегъртал по тоалетните на Министерския съвет или Народното събрание. Разбира се, съвсем не е сигурно, че вече не го е направил – но трябва по-внимателно да се потърсят скрижалите му.

Освен това, спомнете си, колко идиоти изписаха имената и делата си през последните 25 години направо върху сурата на народеца – и толкова сме свикнали с това, че вече не го приемаме като нещо специално. Въпреки всичко публиката има специална слабост към будалите. Те са и специалното угощение на повечето медии – непрекъснато се зверят примерно във въпросния Благой, и то далеч преди той да се слее с Колизеума – старателно оглеждат прическите и особено татуировките му, сякаш са някакви новооткрити палеолитни гравюри, даващи представа, как е еволюирал първобитният човек.

Отдавна са забравили, че той е и футболист, а не само подвижен тезгях, на който са изложени татуировки. Без никакво колебание и именно заради опаковката му го сравняваха с Дейвид Бекъм, онова еврейско момче, което дълго време диктуваше модата в световния спорт и не само там. Така постепенно първоначалното предназначение на Будалата от Колизеума бе забравено и бе сведено до нещо съвсем различно. Същото се случи и с друг футболен тюфлек – Валери Божинов. Той пък се превърна единствено в придатък на изобретателната Николета Лозанова и отдавна е само един неособено хитроумен детайл от нейния сценарий, който я наложи като обект на масовото воайорство. А той само се влачи и пуфти покрай нея. И от време на време рита криво-ляво топката. Предполага се, че с Колизеума отдавна се е справил, понеже от малък е живял в Италия.

Много интересно би било, ако някой успее да се домогне до драсканиците, изписани/татуирани по телата на двамата будали – Благой и Валери. Ако се съди по прякора му, първият би трябвало да е някаква ходеща мини – сбирка с избрани цитати от Библията, макар това да е малко вероятно. Лозанова пък сигурно е надраскала по Валери, каквото й скимне – да се надяваме, че някъде е поставила и знака XXL. Все едно, събрани на едно място, тези драсканици ще бъдат поучително четиво за простолюдието – а могат да подскажат и важни детайли от психографията на нашите покорители на Колизеума.

Тя ще е несъмнено забавна и относително безобидна – за разлика от онези нахални глупости, които нашите политици напоследък надраскаха по Акропола, упражнявайки се с гръцката драма. Естествено, това няма да им бъде простено и няма да се разминат само с 300 евро глоба.

Кеворк Кеворкян
вестник Уикенд