В един от българските вестници бе публикувана наскоро статия с това заглавие от неспециалист – всичколог. От нея ставаше ясно, че само ние строим крепости, а Европа кой знае защо ни дава пари за това. С цел да подобря познанията на братята – журналисти и „обществениците – всичколози” смятам за свой обществен и професионален дълг да споделя какви са и европейските и световните практики по въпроса. Още в заглавието има грешка. Не става дума за строеж на крепости, а за възстановяване на крепости. И то след като са проучени археологически. Когато археологическото проучване е свършило, то вече знаем плана на крепостта, брой и вида на кулите, използвания строителен материал(камъни и тухли обикновено), естеството на хоросана и т.н. Оттам нататък един добър специалист (не Тодор Кръстев, разбира се, той е един безплоден международен мошеник) лесно може да направи реконструкция. Разбира се, ако е чел Витрувий (древен архитект описал в книга до най-малките подробности как се строят крепости и други сгради), ако познава запазените изцяло крепости в България (има такива около 30) и ако има дупе да се захване с такава неблагодарна, зле платена работа. Плюс риска от атаки на завистливи и не толкова компетентни колеги и всезнаещите „общественици” от типа на Ясен Бояджиев, Гого Лозанов, Нели Огнянова и Недялко Йорданов, Калин Янакиев, Горан Благоев и „прочия и прочия сволочь”.
И така кой строи (възстановява) крепости в 21 век?! Самият факт, че ЕС дава 200 – 300 милиона лева за тази работа, трябваше да подскаже, че това е съвременна европейска практика, а не комунистически исторически кич, както смята пък Калин Янакиев. Ужасяващ провинциализъм в мисленето, характерно за всички преквалифицирали се на богослови марксисти – ленинисти от философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Къде се реставрира в момента?
Германия
Реставрират се 23 крепости – замъци по долината на река Рейн, построени в Средните векове и разрушени от френската артилерия през войната в 1688 г. Вече са реставрирали 7-8 и продължават.
Италия
Възстановяват по целия полуостров. В долината Вал д´ Аоста (Прохода между Италия и Франция) заснех преди месец реставрацията на седем крепости, на някои от тях още стои скелето. Изпращам снимки. В Италия се реставрира Колизеума. С 18 милиона евро от държавата и 25 милиона дарение от частна модна къща.
Гърция
Реставрират изцяло Партенона и още 6 други храма на Акропола. Реставрират изцяло със зъберите и огромната крепост на Солун с европейски пари.
Турция
Реставрират 29 км. от крепостната стена на Истанбул (Константинопол). Реставрираха или реставрират всички крепости по курортното крайбрежие на Егейско море. А също и византийски църкви по тези места. Обявили са, че в една такава църква е погребана Св. Богородица и мощите й лекуват безплодие. Годишно църквата се посещава (по турски данни) от 2 млн. ялови германки.
Македония
Реставрираха крепостите на Охрид и Скопие и продължават с крепости в Щип, Струмица и т.н. Реставрират и църкви. Реставрираха храма на Св. Климент на хълма Плаошник в Охрид. За целта събориха Имарет джамия, ислямски паметник от ХV век. Как се оправиха с мюсюлманската общност не знам.
Ще свърша до тук, макар че мога да дам още много примери. За да ми остане място, за да опровергая вече откровени лъжи.
Първа лъжа. В България се реставрира с бетон, итонг, гранитогрес, пластмаса – без участието на специалисти. Без Пернишката крепост всички останали трийсетина крепости, реставрирани частично в последните 7-8 години се реставрират с камък, антични по вид тухли по проекти одобрени от Националния институт за недвижимо културно наследство. Единствената крепост, реставрирана с пластмаса е с проект, одобрен от арх. Кандулкова, дясна ръка на Т. Кръстев и горещ протестър на реставрациите. Отчайващо раздвоение на личността. Одобряваш крепост от пластмаса, прибираш комисионните, а на другия ден почваш да протестираш.
Лъжа втора, засягаща мен. Божидар Димитров реставрира крепости и църкви. Нито една – нито служебно, нито лично съм реставрирал, нито съм изготвял проекти. Това го правят известни архитекти в тази област проф. Юли Фърков, проф. Кирил Тулешков, арх. Константин Пеев. Аз само съм си казвал мнението си по въпроса.
Трета лъжа – нямало възвращаемост, т.е. нямало интерес и посетители, цитирам официални данни на музеите, управляващи реставрираните крепости:
1. Созопол – около 1 млн. посетители
2. Белчин – 550, 000 посетители
3. Перперикон – 300, 000 посетители
4. Кюстендил – 10, 000 седмично
5. Траянови врата – 7-8, 000 седмично (последните две крепости са отворени за посещения преди 4-5 седмици) и затова няма годишна рекапитулация
6. Плиска – нечувано стълпотворение на туристи. На двата големи паркинга няма място в събота и неделя.
Това е положението. Невежеството на критикарите невинаги е добродетел.
Четвърта лъжа – професионалисти и експерти били „извън играта” и никой не се съобразявал с мнението им.
От изказващите се по въпроса „експерти” си личат обаче две неща. Първо, че преобладаващата част от „експертите” са от типа Недялко Йорданов или Ясен Бояджиев, т.е. хора нямащи нито съответното образование, нито експертизата да се произнасят по тези въпроси. Но те се произнасят – с възторжено невежество.
Второ – подписа „член на ИКОМОС” нищо не означава ИКОМОС е неправителствена организация и всеки може да стане неин член, стига да си плати членския внос. Включително и председателя на българския й клон Стефан Белишки, който е реставратор на икони и е далече от всякаква експертиза в областта на реставрация и църкви.
Без особена погнуса, въпреки високите ми хигиенни изисквания.
проф. Божидар Димитров
ploshtadslaveikov.com