Преди дни Агенция БЛИЦ публикува информацията, че управителят на „Напоителни системи“- Варна, Траян Георгиев бил изпаднал в немилост и от страна на реформаторите, и на ГЕРБ. На прицел била главно кадровата политика на самонадеяния младок. Георгиев имал супервисоко его и безцеремонно уволнявал стари и опитни кадри, като ги заменял със свои авери. Приятелката си Наталия Михайлова назначил за главен счетоводител на дружеството, а близкият си Георги Несторов – за хоноруван юрист. Бил е освободен и един от най-дългогодишните управленци в „Напоителни системи”- Каварна, Атанас Матеев, бивш депутат в 36-ото Народно събрание. Репортер на „ШОУ” го потърси за коментар:
„Работих в „Напоителни системи“ ЕАД 17 години, през които се смениха 8 управители и смея да твърдя, че дружеството се води към неизбежна ликвидация, като една от основните причини са политическите назначения на некомпетентни хора и изолирането и отстраняването на опитните стари кадри, които явно са неудобни, знаят твърде много, не навеждат послушно глава, не си затварят очите за ставащите нередности и безобразия, и не участват в разни нечистоплътни схеми на разграбване. Резултатът от тази политика е обезкръвяване на и без това затъналото в дългове дружество към НАП, към „Енерго про” и др.; има запорирано имущество и е в изключително тежко финансово състояние. Подготвя се почвата за „приватизация“ от рода на Костовата и порциите най-вероятно предварително са разпределени между тъй наречените наши хора. Предстои отпускането на европейски пари за поливното земеделие, които ще могат да се получат от частни лица и фирми, а не от държавни дружества. Познайте кой ще се сдобие с помпените станции, кой ще диктува цената на водата и кой ще спечели на гърба на водоползвателите ?!…

С назначаването на Траян Георгиев за управител на „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Черно море“, у мен окончателно се затвърди убеждението, че редприятието се води към умишлен фалит. Поредното, и то най-неудачно политическо назначение на човек, външен на системата, непознаващ спецификата на работата и проблемите в предприятието, уникален случай на некомпетентност, безхаберие и безотговорност, и в същото време с огромно самочувствие и пренебрежително, дори надменно отношение към старите служители. Опасенията ми се потвърдиха още при първата ни среща, когато трябваше да го разведа по обектите. Въпреки опитите ми да насоча вниманието му към сериозните проблеми като пълната амортизация на поливните съоръжения, техниката, сградния фонд, големите загуби в системата – над 90% от водата, и налагащите се спешни мерки, той гледаше с блуждаещ поглед и имаше вид по-скоро на човек, който търси от къде какво може да се измъкне, отколкото на реално загрижен за проблемите ръководител. Достатъчно началници съм видял, за да ми станат някои неща ясни още от пръв поглед.

Сериозните проблеми се появиха, когато започнах да настоявам да бъдат назначени на овакантените места – домакин /старият почина неочаквано/ и технически сътрудник, които да са от региона на Каварна, тъй като естеството на работата го изисква – чести аварии, необходимост веднага да се реагира и пр., а бяхме и в началото на поливния сезон – време за договори с водоползвателите, с които закъснявахме. Чудех се какво ще обяснявам на хората, които съвсем скоро ще искат да поливат, бях крайно изнервен от протаканията на управителя, който, вместо да реагира своевременно и адекватно, поради болезнената си мнителност ми каза, че щом толкова съм настоявал, явно тук имало някаква далавера и сигурно се крадяло?!?…Разбрах, че на него все далавери и кражби са му в главата.

Както е известно, „Крадецът вика – дръжте крадеца“.

Въпреки обещанието, че ще бъдат назначени хора от Каварна, за което имах конкретни предложения, и то на хора с много добри качествени и професионални показатели, които при екстремни ситуации щяха да се включат и в други дейности, назначените в крайна сметка се оказаха от Варна и се афишираха като приятели на Траян Георгиев. „Кадровата политика” на управителя се свежда до това да си назначим негови верни хора, послушници, които да доносничат и да се отчитат своевременно, без оглед на това какво ще струва на предприятието ежедневното им пътуване от Варна до Каварна и обратно. При лимит от 1350 км на месец за нашите три коли в ХТУ – Каварна, само те навъртат 4000 км месечно, при положение, че финансовият ресурс е крайно ограничен и е имало случаи да преговарям за гориво и други елементарни неща, и постоянно да пиша докладни и обосновки. Георгиев започна да се разпорежда чрез новоназначените и да не комуникира с мен, както и с повечето от старите служители. Всички постъпили пари в касата, до последния лев, веднага се носят от тях на ръка във Варна. Аз, понеже не се вписвах в схемите, трябваше да бъда отстранен.

Бях извикан на 4 юни в управлението и ми беше сервирано от него, че ще ми издаде заповед за освобождаване. Като причина беше изтъкнато, че съм бил пенсионер и го натискали да освобождава такива. Последва предложение да ме назначи като… помпиер. Въпреки че никога не ми е бил чужд физическият труд, това “предложение“ за мен беше пълна подигравка с професионализма ми и циничен опит да бъда унижен и поставен на колене. За разлика от парашутисти като Георгиев, аз не съм спускан на разни постове! Минал съм през всички нива. Бях и народен представител в 36-ото Народно събрание, в комисиите по земеделие и по регионално развитие. Като депутат съм инициатор и създател на съда и прокуратурата в Каварна. Бил съм общински съветник и съдебен заседател в Окръжен съд – Добрич, и Районен съд – Каварна.

Отказах подаянието на управителя да стана помпиер, макар че и като такъв щях да бъда добър. За разлика от Траян Георгиев, който, ако имаше представа от тази работа, щеше да знае кога да изпусне водата навреме от язовира, за да се избегне наводнението във Варненско в началото на годината. Заявих на Георгиев, че съм борбен и не се оставям така лесно да ме смачкат, както той си мисли.

Беше ми казано да си помисля една-две седмици, през което време не трябвало да ходя на работа, но съм щял да си получавам възнаграждението, което беше поредното абсурдно разпореждане. В следващите дни при всяко мое отиване на работа, и то след обаждане на някой от новоназначените, които искаха от мен да подпиша протоколи, да дам ключа за една от стаите и пр., следваха почти веднага ядосани обаждания на Георгиев от рода на: „Ти какво правиш там? Нали ти казах да не ходиш! Аз се чудя как да те оставя на същата длъжност, боря се, а ти…“. С кого се „бореше” г-н управителят, така и не ми каза. На кого ли толкова много пречех и защо ли? Жалки постановки, комплексарщина и ченгеджийски номера! На фона на сериозните проблеми, последваха заяждания на дребно като: „Защо не е окосена тревата?”… Започна се едно непрестанно оглеждане и описване на имуществото, и се стигна до фрапантните устни нареждания от Георгиев да се демонтират напълно изправни помпи от помпена станция – Езерец, да се пренесат помпи и ел.мотори от Шабла във Варна, защото щели да ги откраднат. /?!?/ Обяснявам му, че помпите в Езерец са от 50 години там и никой не ги е откраднал, защото всяка тежи около 1,5 тона и че такава техника е нужна, не е разумно да се махат, а той ми казва, че съм бил лош управленец, защото не съм му изпълнявал веднага нарежданията. Какво бързане само да се вдига всичко! Добре, че сградите са непреместваеми!… Нагледах се на демонстрации на мутренско, арогантно поведение, лошо възпитание и просташки език. Този човек, който може да ми бъде син, ми зададе въпроса: „ Вие какво правите там, бъркате си в носа ли? Отивайте да вдигате помпите!“. В същия този ден, товарен автомобил „КаМАЗ“, натоварен с помпи, всяка от които по моя преценка струва около 10 хил. лв., и ел. мотори, без мое знание, без писмена заповед, без да се оформи протокол, потегля от Шабла по посока Варна. Дали са пристигнали, къде и кога, може да се провери. Аз лично имам сериозни съмнения.

На 14 юни ми бе предаден плик от Георгиев по един от неговите хора, в който имаше издадена заповед за освобождаването ми. Информирах за безобразията изпълнителния директор Ивайло Първанов, който обеща да съдейства, доколкото можел, тъй като Траян Георгиев бил политическо назначение и било трудно да се въздейства, пък и аз съм бил пенсионер – трябвало да се дава път на младите. Да, трябва да се дава път на младите, но на кадърните, честните, добре образованите, възпитаните млади хора, а не на наглите, алчните, некадърните и с престъпно мислене. В рамките на няколко дни са излезли от строя няколко помпи: в ПС „Велково 82“ – 2 бр., в ПС“Велково 79“ – 1 бр., в ПС КНОГН – 1 бр. и не могат да се намерят средства за ремонта. Къде е сега големият началник, че хората звънят на мен?!…

Имам основание да считам, че един от подбудителите на атаките срещу мен е и кметът на Каварна Цонко Цонев, който през годините е правил нееднократни опити и при предходните управители на клон Варна да им въздейства за отстраняването ми от работа. Беше се стигнало дори до нареждания да съм си „оправел отношенията с него”, за да остана на работа. Ненавистта на Цонев към мен датира още от времето на първия му мандат, когато в предаване по телевизия „Скат“ говорих за някои от далаверите с общински имоти. Той, разбира се, ще отрече и яростно ще ме оплюе, както го е правил неведнъж, и ще изговори куп лъжи в негов стил, но аз ви предлагам на вас, журналистите, които създадохте този му усмихнат, но фалшив медиен образ на „образцовия“ кмет, на кмета-шоумен, да направите проверка какви и колко са били общинските имоти в началото на първия му мандат и какви и колко са сега, на кого са продадени най-апетитните общински имоти и на какви цени, на кого и на какви цени са препродадени впоследствие, какво е финансовото състояние на Община Каварна към настоящия момент. Мога да задам още много интересни въпроси, но засега ще спра дотук”, каза в изповеден стил пред репортер на „ШОУ” Матеев.

Еми Мариянска

blitz.bg