Един мой приятел работи като сценарист в едно телевизионно предаване и преди известно време почна да пише книги. Няма да му споменавам името, защото е популярна личност. Книгите му се продаваха доста добре, но преди три години моят приятел реши да инвестира известна сума в реклама, за да се продават още по-добре.
Но каква да бъде тази реклама? Искаше му се да е нещо различно от другите реклами.
Човекът се заел сериозно със задачата и изчел всички книги посветени на рекламата – от Огилви до Сегела. Но и там не намерил онзи подход, който му бил необходим. Българският подход, който ще съответства на особеностите на нашия пазар и най-вече на националния манталитет.
След задълбочени анализи приятелят ми стигнал до извода, че преобладаващата черта в народопсихологията на българина е мнителността. Българинът не вярва на никакви послания. Нито на политически, нито на медийни, нито на търговски. Ако му кажеш: “това нещо е много хубаво, купи си го”, той почва да си мисли: “абе щом толкова ми го хвалят, значи има нещо гнило, нещо не е наред”…
Но по същия начин не вярва и на негативната реклама. Ако му кажеш: “това не е хубаво”, той си вика: “да бе, те ще ми кажат на мен, щом го плюят толкова, сигурно има някаква причина за тая негативна кампания, тука има нещо гнило”. Затова най-оплюваните политици печелят най-много гласове на избори.
Тогава моят приятел наел трима души и им платил по 50 лева, за да злословят по негов адрес в социалните мрежи. Ефектът надминал и най-смелите му мечти. Веднага към тримата “рекламни агенти” се присъединили стотина доброволци, които просто търсели обект срещу когото да излеят негативната си енергия. Те не знаели, че това е рекламна кампания. Те си плюели от сърце, просто защото са си такива хора. Все едно им е дали ще плюят Григор Димитров, Димитър Бербатов, Слави Трифонов или Цветана Пиронкова. Важното е да се плюе.
Вдигнал се огромен шум и дори медиите се заинтересували от моя приятел. Потърсили го за интервюта от два вестника и един сайт. Медиите обичат, когато за популярна личност се говорят неприятни неща.
В крайна сметка след около месец врявата поутихнала, хейтърите се прехвърлили пак на Григор Димитров, Димитър Бербатов, Слави Трифонов и Цветана Пиронкова.
Но продажбите на книгите на моя приятел скочили повече от четири пъти. С рекламна инвестиция от 150 лева, човекът спечелил над 280 хиляди лева. Колкото повече го плюеха, толкова повече печелеше.
Оказа се, че в БГ най-добрата реклама е злословието.
Така че, драги пичове от рекламните агенции, в България не работят законите на Огилви и Сегела.
В България работят законите на Бай Ганьо.
Това е положението.

Иво Сиромахов