„Всяко положение има своя предел на еластичност върху, което не би трябвало да се заблуждаваме ни най-малко. Избухналата революция винаги е доказателство за липсата на политически такт в управляващите.“ – пише големият немски философ Освалд Шпенглер. Кирил Йорданов не би разбрал тази мисъл на Шпенглер. Бившия кмет, който сам подаде оставка под натиска на гражданското недоволство лансира версията, че срещу него бил извършен преврат ?! Не говори за свои грешки, не се извини на варненци за 14 годишното си управление.

Кирил Йорданов усилено се опитва да пренапише историята. Но не може, защото има факти, има хора от екипа му, които бяха тотално некомпетентни. Като бившия шеф на дирекция „Европейски и национални оперативни програми“, Петър Радушев. В интервю за Канал 3, Йорданов жално изрече: „Ремонтираха се културни обекти, ремонтира се инфраструктура в града. Всичко онова, което в момента променя облика на града, с 6-годишен труд и спечелени от мен проекти. Преасфалтирани обекти, обновени фонтани, градския транспорт, какво пречеше на моя колега (Иван Портних) да каже чия е заслугата?“ Какви преасфалтирани обекти, какви 5 лева? Пълнеха се дупки, с някакво подобие на асфалт, който след два месеца го нямаше. Варненци кръщаваха дупки на Кирил Йорданов и хора от екипа му, протестираха пред общината. Какви обновени фонтани? Градските фонтани бяха тотално занемарени. Какъв градски транспорт, с автобуси на по 40 години ?! За какво да го спомене Иван Портних? Че по време на 14 годишното му управление Варна бе заприличала на град след война – с разбити улици и тротоари, без осветление и плочки за баня на центъра за близо 2 млн.лв.? Ако човек е живял на Марс, не във Варна би повярвал, че Йорданов е ремонтирал нещо. Но… бившият кмет забравя няколко факта. Първият е, че наред с неговата оставка, хилядите протестиращи варненци през 2013 г. поискаха и оставката на Петър Радушев. Мотивът на гражданите бе видимото изоставане на Варна по отношение на европрограмите, забавените процедури за участие, многобройните пропуснати възможности за еврофинансиране, протакане на бюрократичните формалности по вече спечелени проекти. Да напомняме ли на Йорданов, че по инициатива на Иван Портних, като председател на Комисията по финанси в общинския съвет, част от разходите в бюджета бяха ревизирани и пренасочени вместо за строеж на зала за бадминтон – за ремонт на бул. „Сливница“. Да, знаем, че Петър Радушев е открит на някой тенискорт и му е поверена ключова дирекция, но как ще обясни Кирил Йорданов 8-месечното мълчание на тенесиста Радушев за изискванията на ЕС за изпълнение на проекта за Интегриран градски транспорт?. Осем месеца Петър Радушев не каза на варненската местна власт и общественост, че закупуването на частната фирма “Транстриумф” не е задължително условие за реализацията на проекта. Какво е правил през тези осем месеца Кирил Йорданов, и той ли не е знаел какви са изискванията на ЕС?

А за да се убедите колко некадърен и некомпетентен беше Петър Радушев, насладете се на следния диалог състоял се на 20.07.2012 г. на комисията по “Собственост и стопанство” между него и общинския съветник Янко Станев. Култовите реплики публикувани в електронния сайт vlastta.com са по повод предложение на кмета Кирил Йорданов за заемообразно отпускане на 100 000 лв. от бюджета за изпълнение на проект „Хуманизъм и прагматизъм в образованието на деца и ученици със специални образователни потребности“.

– Янко Станев – Кой е ръководител?
– Петър Радушев – Доц.Базитов.
– Я.С. – Колко човека участват?
– П.Р. – Четирима.
– Я.С. – За колко време е?
– П.Р. – 2 години.
– Я.С. -Колко е разходът?
– П.Р.- Много малко.
– Я.С. -Колко?
– П.Р. -Около 5%.
– Я.С. -Какъв е крайният ефект?
– П.Р. -Ще бъдат предоставени услуги.
– Я.С. -Как?
– П.Р. -Ще бъдат подпомогнати в образователния процес.
– Я.С. -Как?

“Тук настана неочаквана тишина, но Янко Станев подсказа на Радушев как трябва да започне да отговаря „Кажи – има специални програми…“ и Радушев го послуша: „Има специални програми, обучители ще обучават децата в определени дейности“. Янко Станев -”А така, иначе ще останем с впечатление, че е въздушен проект.” -”Не. В никакъв случай” – каза Радушев и с това предложението беше прието.

Останалото е мълчание.

barometar.net