По излъскания паркет в царския дворец в София се носят много двойки, но една от тях приковава погледите на присъстващите. Тя е Димитрина, или както я наричат приятелите Мити, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев (по онова време министър на войната в правителството на Стоян Данев). Той е Кемал Ататюрк, военен аташе на Турция, облечен в специално изпратена от музей в Истанбул еничарска униформа. Тяхната любов е най-сочната клюка на новогодишния бал с маски в навечерието на 1914 г. Ататюрк пристига на дипломатическа работа в София, месец след като през септември 1913 г. България и Турция сключват Цариградския мирен договор.

С клюката тръгват и легендите. Романтична измислица е, че Димитрина се поболява от отказа на баща й, герой от Балканската война, да я даде на турчин за жена. Истина е обаче, че след години Ататюрк купува къщата на д-р Хараламби Самарджиев, където работи по време на престоя си в София, и до днес тя е резиденция на турския посланик – една от най-красивите сгради на бул. „Цар Освободител“.

Стаята, в която е работил Ататюрк, е запазена и превърната в музей. Доказан факт е, че блузата, с която Димитрина танцува на бала, е съхранена като експонат в музея на любимия й в Анкара. Вярно е също, че когато Ататюрк умира, сред личните му вещи имало само една снимка – тази на българската му възлюбена.

Неоспоримо е, че през целия си живот Димитрина почти не говори за любовта си с Ататюрк, но когато на 9 август 1966 г. на 80 години си отива от рак на стомаха, последните й думи са „Тази нощ сънувах Кемал!“. А в спомените си Елисавета Багряна пише, че при една от срещите си с Ататюрк, той й казал: „Аз оставих сърцето си в България. Кажете ми, как сега живее Мити?“

Как започва тази приказка с тъжен край?

Сантименталната им история е описана за първи път от писателката Лиляна Серафимова. „Мити се открояваше сред останалите момичета – твърди тя, – но това не беше някаква смущаваща, фрапантна красота. Имаше миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата закачливост на пораснала девойка, ту с нежна, едва доловима меланхолия, неприсъща на възрастта й.“ Димитрина и Мустафа Кемал Ататюрк се запознават в Градското казино в София в края на ноември на 1913 г.

Турският военен аташе е запленен от лъчезарността, елегантността и богатата й култура. Бил уверен, че тя е любовта на живота му. Той е на 32 г. и идва от Париж, където минавал за един от най-елегантните и желани ергени на дипломатическия корпус. Тя е на 21, току-що завърнала се от швейцарския град Нюшател. Там следвала литература и отказала брак на богат аристократ, понеже не изпитвала чувства към него.

Красивият и интелектуално извисен майор е канен на гости от всички видни софийски фамилии. Проф. Петко Стоянов, председател на Българо-турското дружество, и генерал Никола Жеков често разговарят с турския военен аташе на чашка в аперитив „Копривщица“.

„Засягахме всякакви въпроси – пише в спомените си ген. Жеков – религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги реализира.“

Очарователната Мити е много музикална, пътищата им с Кемал се пресичат на благотворителните концерти, които тя изнася. Осемнадесет месеца са непрекъснато заедно – на зимната пързалка на езерото „Ариана“, където Димитрина кара кънки, на дълги разходки из Бояна…

Бъдещият баща на турската нация (каквото означава Ататюрк в превод) е толкова влюбен, че предлага брак на Мити въпреки непреодолимите пречки. И това, че той е 11 години по-възрастен от нея, е най-малкото.

Убеден е, че политическите му противници сред младотурците в Анкара ще го обвинят за женитбата с друговерка. Въпреки това четири месеца след запознанството им Кемал отива при ген. Ковачев да поиска ръката на дъщеря му. Тя била уверена, че баща й няма да се противи, защото военният аташе бил винаги добре приет в дома им и родителите й одобрявали връзката. Годината е 1914.

За български весш офицер и бивш министър на войната е немислимо да даде дъщеря си на чужд офицер, при това от друга вяра и от държава, чест противник на родината му. „Знаете, че аз много ви уважавам – заявил генералът на Ататюрк, според писателката Лиляна Серафимова – но бракът може да се превърне в проблем както за нея, така и за вас.“ Кемал бил много огорчен, но не спрял да се вижда с Мити, макар и тайно. Разделят ги историческите обстоятелства и политическите събития.

На 29 октомври 1914 г. Турция се включва в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. През 1915 г. Ататюрк, който вече бил подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул след двете щастливи години в България.

Той обаче не забравя Димитрина и след близо година се връща, та повторно да я поиска от баща й. Генерал Ковачев му отказва окончателно. Красива легенда разказва, че двамата се сбогуват в пролетен ден и Кемал дава всичките си пари, за да й изпрати като прощален подарък един файтон, пълен догоре с дъхави рози.

За да накара дъщеря си да забрави чувствата си към турчина, генерал Ковачев я сгодява почти насила за заможния адвокат Деян Деянов, който по-късно става депутат. Ататюрк и Димитрина не се срещат никога повече. Тя се омъжва и ражда три деца. Кемал също се жени, но го прави по политически причини. Той никога не заживява под един покрив със съпругата си и умира сам.

Двамата с Мити не си пишат и не поддържат връзка, но Ататюрк винаги знае какво се случва с любимата му и дискретно се интересува от съдбата й. Един-единствен път той нарушава негласното им споразумение и й изпраща романа „Чучулигата“ на Рашат Нури с молба Димитрина да уреди превода и издаването му на български. Тази най-известна и трагична любовна история на Турция е последното послание, което Мити получава от своя любим. Но той не я забравя.

На 7 ноември 1931 г. софийският „Кооперативен театър“ изнася 25 спектакъла в Истанбул. Турнето в Турция е по покана на президента Мустафа Кемал Ататюрк, който поема всички разходи. Българските артисти заминават и за Анкара. Там те изнасят шест представления, заплатени лично от човека, наречен от цял свят „баща на турците“. Той всяка вечер е в театъра.

„След един от спектаклите – спомня си Мими Балканска – бяхме поканени в ложата на Кемал Ататюрк. Той ни изказа възторга си от представлението, за което сърдечно му благодарихме. Радваше се, че отново чува българска реч, нали е бил военен аташе в София. Не съм забравил България – ни каза той. – Там оставих частица от моята младост, обичах хубава девойка, но (мило се засмя той) не ми я дадоха!“

Ататюрк извлича Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и я превръща в модерна европейска държава. Името му Мустафа на турски означава „избран“. Баща му, обикновен митничар, лелеел грандиозна политическа кариера за сина си и давал мило и драго, за да го издържа в офицерското училище.

За отличните оценки по математика и стратегия съучениците му го нарекли Кемал – зрял, съвършен. След отзоваването му от София турските войски под негово командване разбиват английския десант при Дарданелите и Ататюрк получава прякора „Героя от Галиполи“ през Първата световна война.

В критичния за Турция момент след разгрома на Отоманската империя той оглавява група патриотично настроени офицери и създава общонародно движение, наречено по-късно Кемалистка революция. Турция си връща Проливите, през 1923 г. сключва мирен договор с Антантата в Лозана, който гарантира суверенитета й.

Същата година турското народно събрание обявява държавата за република, а Ататюрк е първият й президент. В продълженвие на 15 години той приобщава средновековната ислямска страна към съвременността: въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите и заменя старите религиозни фамилии с модерни имена.

В личния живот обаче не му върви. През 1922 г. Мустафа Кемал се жени за богатата интелектуалка Латифа ханъм. Двамата са заедно само две години, и то не под един покрив.

Латифа била дъщеря на влиятелен търговец, завършила право в Париж. Имала волева брадичка, късо подстригани тъмни коси и красиви кафяви очи. Според Ипек Калислар, авторка на романа „Латифа ханъм“ (2006 г.) разривът между съпрузите настъпил по различни причини. Една от тях била, че Латифа не понасяла пристрастяването на Ататюрк към алкохола.

Според друга версия президентът сам изгонил съпругата си от Анкара, тъй като тя критикувала обкръжението му. До смъртта му през 1938 г. Латифа се надявала, че Мустафа ще я потърси отново. Първата турска дама оставила дневник от 178 страници и 200 писма. Издаването на тези архиви е забранено от нейните роднини. Непрекъснатото напрежение и опитите му да го потушава с алкохол докарват на Ататюрк чернодробна цироза. Кемал умира на 10 ноември 1938 г.

Съдбата на Димитрина също не е лека. От мъжа, когото не успява да заобича, тя ражда три деца – Анна, Олга и Тодор. Народният съд осъжда съпруга й на смърт като царски депутат, но в последния момент името му изпада от списъците. Семейството е интернирано в Делиормана, цялото имущество е иззето. Години по-късно успяват да се върнат в София.

Филм за президента подпали скандал при комшиите

Скандал предизвика турският документален филм „Мустафа“ на Джан Дюндар през 2008 г. Лентата, създадена в чест на 85 години от основаването на републиката, е гледана от половин милион души през първите пет дни след премиерата. Следва буря от противоречиви реакции.

Неправителствени организации внасят жалба, в която настояват режисьорът да бъде осъден за нарушаване на закона за опазване паметта на Ататюрк и за обида на основателя на Турската република. Причината? Във филма откровено се разказва за проблема на Ататюрк с алкохола и че в края на живота си е предпочитал безкрайните запивки с приятели пред управляването на държавата.

Някои критици също така се съмняват в автентичността на събитията от софийския период от живота на Ататюрк. Дюндар, който е и сценарист на филма, твърди, че в София не са успели да намерят конкретни доказателства за роман му с Мити.

„Срещнахме се с дъщерята на госпожа Ковачева. Не намерихме нито един ред, нито една снимка, която да документира тази „безнадеждна, голяма любов. Дали наистина Ататюрк е обикнал българката, или дружбата с нея е била само част от службата му, не е ясно“, коментира режисьорът пред турски медии.

Опонира му Ерол Мютерджимлер, известен изследовател на живота в светска Турция. В интервю за в. „Ватан“ той споделя: „В София Ататюрк има връзка с дъщерята на български генерал. Двамата обаче се разделят в деня, който е празник на розата в тази страна. Мустафа дава всичките си пари и изпраща кола с гюлове на любимата българка.“ Мютерджимлер твърди също, че Ататюрк не е бил влюбен в съпругата си Латифе Ханъм, но че бил много романтичен мъж. Пак според него Мустафа Кемал умира не от цироза, а от рак.

„През целия си живот той е самотен като Бетовен, Моцарт или кралица Елизабет. Гениите винаги са самотни. Но ние, турците, сме длъжни да направим истински филм за Ататюрк, както има такива за Наполеон, Цезар и за британската кралица“, казва Мютерджимлер. Тогавашният турски министър на културата защитава биографичната лента: „Някои хора явно искат да си представят Ататюрк като безпогрешен супермен. Той е човешко същество като всички нас, със своите надежди, разочарования, моменти на гняв и щастие.“

Магдалена Гигова

еpicenter.bg