След 1989 г., когато в България започна класовото разслоение, завистта избуя с пълна сила. Предприемчивите българи започнаха да се занимават с бизнес, партията-столетница даде летящ старт на мнозина, а тези които преходът изненада не успяха да се приспособят и се превърнаха в аутсайдери. Мои съученици, които не блестяха с особен интелект започнаха да се занимават с търговия и просперираха, което ме наведе на мисълта, че в родният див капитализъм знанията не са в полза на притежателя им. Ценности, като взаимопощ, състрадание, етика, доброта постепенно изчезнаха и отстъпиха място на новия Бог – парите. И се стигна до логичното – неуспелите българи започнаха да завиждат на успелите.
Но защо хората завиждат? Защо вместо да се тормозят с успехите на другите не се опитат да живеят пълноценно, да създадат нещо свое, да работят това което могат? Защото така е по-лесно. Завистта е оправданието пред самите тях, че са неспособни да постигнат нещо в живота и когато изместват фокуса към успелите, не мислят за собствения си провал. Завистта обединява хората и часове наред те могат да обсъждат, кой богаташ каква кола карал, къде почивал, колко пари имал. Когато правих изданието за мениджърите на Варна научих интересни неща за тяхната психология. Голяма част от бизнесмените изпитваха неудобство и чувство на вина от това, че са богати в бедна страна и не демонстрираха просперитета си. Много от тях ми казаха, че най-трудното нещо, с което не могат да се преборят е завистта на хората. Лек срещу нея няма – тя разяжда отвътре душата, изкривява ценностната система, поставя отпечатъка си върху лицето на притежателя й, като бръчките стават повече с всеки успех на другите.
Убеден съм, че всеки сам управлява живота си и това, че някой друг благодарание на качествата си, шанса, нечие покровителство или други фактори е по-успял от нас, не трябва да ни демобилизира. И аз искам да водя токшоу по CNN, но явно нямам необходимия талант и късмет, за да го направя. Сега да завиждам на Лари Кинг ли? Напротив, уча се от него и от другите големи в журналистиката, защото в нашия занаят има много хора, които са еталон за професионализъм. Или да завиждам на режисьора Галин Стоев, който направи кариера в Европа и е първият българин поставял спектакъл в Комеди Франсез? Напротив, гордея се с него и се радвам на успехите му. Завистниците умират по-малко с всеки успех на другите.
Да вземем Слави Трифонов. Когато Любен Дилов-син ги запознава с Бойко Борисов им казва, че България ще се окаже малка за егото им. Излезе прав, те вече не са приятели, но забележете колко злоба и жлъч излива Слави срещу Борисов? Смятам, че му завижда, защото бившият му приятел е в политиката, а Слави отдавна има желание да влезе в нея, но не му стиска. Сега Трифонов опитва да промени статуквото с референдум, което е прецедент в световния шоубизнес. Не мога да си представя Лари Кинг да прави референдум, това не е негова работа.
Завистта може да бъде и продуктивна. Тя може да амбицира, да подтикне към творчество. На не може да превърне Салиери в Моцарт. Или Слави в нещо, което не е.

Иво Югов

www.barometar.net