В деня за почит към жертвите на комунизма 1 февруари, варненските седесари се събраха пред паметната плоча в центъра на града. Спомени за мракобесните времена разказаха членовете на съюза на репресираните д-р Константин Пувков и Николай Минев.Емоционално слово произнесе и доайенът на СДС Варна Костадин Вягов- изпитал на гърба си жестокостите в комунистическите лагери. „Историята не трябва да се забравя, народ без история е като тяло без душа. Престъпленията на комунизма са исторически факт, ние които сме живели в тези времена, трябва да положим повече усилия и да обясним на по-младото поколение какво е това да живееш „под червеното знаме на партията“. Това не трябва да се забравя.“ заяви Валентин Станев член на НИС на СДС.

Малко от историята:

Защо се чества точно на 1 февруари?

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

След 10 ноември 1989 историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпореждания до ЦК на Комунистическата партия, сред които се открояват две забележителни „препоръки“: „Никой не трябва да бъде оправдан“ (21 декември 1944, написана на руски!) и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ (януари 1945).

Резултатът е уникален: Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9, „народният съд“ убива общо 2730 българи.

Народният съд слага началото на „законната чистка“

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт 1305 души получават доживотен затвор.

Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От „народните съдии“ не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните.

От 2011 за първи път 1 февруари официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Решението за това е взето от правителството на 19 януари, а предложението е на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002). sdsvarna.net