Нивото на скандалите у нас падна до неподозирани низини. Махленската свада Недялко-Слави придоби битов характер и едва ли интересува някого, освен двамата участници. Защо се намесва в нея поетът Недялко Йорданов не е ясно, синът му е голям човек, не е на 10 години. Ако иска с авторитета си на популярна личност да помогне, този похват е от времето на социализма. Защо му е на Слави да влиза в битка с Недялко също не е ясно. А Недялко-син влезе в ролята на жертва, докато Слави показа ниското си ниво с откровени простотии. Слави уважава Асен Йорданов, а мрази брат му Недялко, намесва се бащата Недялко Йорданов.
Класическа сапунка, подобна на пиянството на писателя Калин Терзийски. Вече писах, че изборът да пие си е негов проблем, който не касае будната гражданска съвест. Но Калин започна да навира в очите ни своето пиянство, да прави аналогии с Хемингуей и Фицджералд, да флиртува с публиката. По-скоро позира пред публиката, оплаква се, че не му плащат и го лъжат. Написах му, че Достоевски не се е оплаквал, че няма пари и не му отива да се прави на жертва. Ролята, която си е избрал Калин Терзийски на неразбрания алкохолик-жертва е семпла и предизвиква съжаление. Ако това е целта му, постигната е, на сърцераздирателните му постове хората откликват, носят му топла супа, дават му дребни, за да оцелее. След като оповести, че живее с Елен Колева може би нещата ще се променят, но трудно. Хората, които се правят на жертви искат внимание и като се оплакват го получават. Това е техният коронен номер в живота. Нямам спомен писател да се е оплаквал така горестно от съдбата си. Калин е първият и дано да е последният.
Иво Югов
www.barometar.net