Съвременните психологични анализи на човешката агресия са насочени в най-голяма степен към оценка на риска от агресия, заложен в личностовата предиспозиция. Разбира се, никой вече не оспорва, че агресивното поведение е обвързано с двата основни фактора на взаимодействие – личността на конкретния индивид и социалната среда, в която той живее. Всеки един от тях има възможност да определи в по-голяма или по-малка степен агресивното проявление и риск. Все по-сериозен става проблемът с агресивните прояви на деца дори и в много ниска възраст.

При работата с деца професионалистите от Център за Обществена Подкрепа към Фондация „Владиславово“ често се сблъскват с агресивни прояви както от деца, така и от родители. Всички професионалисти знаят, че в практиката много трудно се контролират елементарните, но с тежки последици злоупотреби, като отстраняване от работа, университет, семейство. И всички знаят, как тези злоупотреби стават провокация към ескалиране на агресивния риск.

Често разводът между родителите става повод за постоянна агресия и влизайки в нея, възрастните често забравят основният и най-важен фактор, а именно – детето. По този начин емоционалната сфера се нарушава, детето/децата започват да изпитват негативни, противоречиви емоции и резултатът доста често е деструктивен – характерно за правонарушителите, при които е направена оценка за висок агресивен риск, е изразената емоционална некомпетентност. Анализът на индивидуалната история на развитие очертава, че те са израснали в условия, определени като “емоционален дефицит или психотоксични емоции”.

Последните са символно определение за психотравмените преживявания, които имат болестотворно въздействие върху развиващата се детска психика и предизвикват серозни и трайни емоционални разстройства. Особено внимание обръщат психодинамично и хуманистично ориентирани психолози върху емоционалния стил на родителско поведение и емоционална връзка с детето.

Липсата на емоционално интензивна “привързаност” на майката към детето в детските години блокира пораждането на годност за емоционално свързване и емоционално откликване към другите, определяно като емпатия. Липсата на емпатия е виск предиктивен фактор за агресия. Когато в периода на детското съзряване се “впечатва” интензивна враждебно-агресивна емоция към “значимата” родителска фигура, тя може да блокира личностовото съзряване, а когато няма “позитивен родителски образец” – да остане като доминираща емоционална нагласа към “Света” и “Другите”. Тази доминираща негативна нагласа “филтрира и осмисля” в агресивен план всяка ситуация.

Школата на обектните отношения на М. Клайн / австрийско-британска психоаналитичка от еврейски произход / анализира “депресивната позиция” в личностовото развитие, като фаза в която се поражда емоцията на вина, мотивираща личността към контрол над агресивния импулс и репариране на последиците от агресивното поведение. “Непородената вина” отприщва пътя към агресивното поведение. През последните години О. Кернберг/ американски психоаналитик от австрийски произход / продължава анализирането на защитния механизъм на проективна идентификация, при децата с болезнена привързаност към хронично фрустриращата майка.

Проективната идентификация при тях става не с обекта /майката/, а с отношението към нея, а именно чувството на ярост, заради причинената болка и безсилие. Ярост, която се превръща в ненавист, която определя защита чрез идентификация с жестокото агресивно поведение на обекта. Така агресивната ненавист, пише Кернберг, е обратната страна на страданието, триумфът на отмъщението за него.

За съжаление в практиката си специалистите от ЦОП се сблъскват именно с точно такова отношение между деца и родители и в такива моменти решаването на междуличностните проблеми става изключително тежко, трудно, а понякога и невъзможно.

Вглъбени в чисто житейските проблеми за осигуряването на материални блага възрастните често пропускаме факта, че емоционалната облага на едно дете е не по-малко важна – дете, което се чувства желано, обичано и сигурно в семейната си среда ще има една по-позитивна нагласа към живота и света около него и няма да търси негативните аспекти, които за съжаление в днешно време са безкрайно много и почти винаги водят до деструктивно поведение.

dnesplus.bg