Юрген Порш не е германец, а немец. Като в онази история (която може и да не е съвсем исторически коректна, но е истински забавна), в която след Освобождението българите не разбирали германците, които дошли да прокарват жп линиите в Княжество България, и затова им казвали неми или немци.

Днес Порш е един от двамата кандидати в състезанието за главен архитект на София, за които вероятно няма да чуете нищо. Заедно с архитект Петър Чавов той е отстранен, защото не е предоставил документи на български език, с които доказва колко трудов стаж има. В тази история има от онези дребни административни детайли – като например това, че архитектите имаха едва две седмици да подготвят всички документи, а срокът за превод на диплома от чуждестранен университет отнема около два месеца. Или че общината му дава срок да събере липсващите бележки от германските институции от малко по-малко от 24 часа.

Загубването в превода обаче е симптом на по-голям проблем. Той е, че София и България по-общо предпочита да си кюта така, както го е правила в последните години, а промяната е един голям страшен звяр, който ни кара да заставаме в ступор.

Изгубени в превода

Разбира се, конкурсът за главен архитект е организиран по конец до последната алинея на закона, дори и изискванията да са объркващи, нелогични и безкрайно неудобни за участниците. А за тези, които не познават системата отвътре, да са направо невъзможни. Присъдата за отстраняване на Юрген Порш обаче е категорична, все пак „съгласно чл. 3 от конституцията официалният език в републиката е българският“, т.е. оказва се, че документите му не са достатъчни, за да може да работи в общината. Той не преминава дори най-първата стъпка в конкурса, а жалбите му до този момент са отхвърлени. Според източници на „Капитал“ кандидатурата на германския архитект не се е харесала от журито, именно защото той не говори български език. Иначе формално българският стаж на архитекта е едва 8 години и 6 месеца при изискването към кандидатите за поне 10 години опит, а работата му в Германия не се зачита.

Затова и няма да видите концепцията на архитект Порш за развитие на София заедно с тези на другите кандидати. А може би щеше да ви е интересно. Защото независимо дали той щеше да стигне до края на надпреварата, участието му щеше да е глътка свеж въздух в несъществуващата дискусия за градската среда.

Все пак колко често напоследък се случва някой, борещ се за официален пост да каже, че булевард „Витоша“ не изглежда добре? Открито да твърди, че Законът за устройство на територията и устройствените планове на София постоянно трябва да се оспорват, за да бъдат подобрявани. Да нарече вечните оправдания на Направление „Архитектура и градоустройство“ с това, че действията им са законосъобразни, глупости? Ето ви пример: „Ако казваш, че законът ти казва да построиш небостъргач насред центъра на града, значи трябва да промениш закона.“ Така казва видимо разпаленият арх. Порш, според когото трябва да има публичност на градските проблеми. „Винаги се оплаквате от качеството на тротоарите, но променяте ли нещо? Не“, довършва той.

Опит за нормалност

Срещаме се в архитектурното му студио „Порш концепт“ близо до площад „Македония“ – до стената стои умален макет на „Квадрат 500“, с който Порш е спечелил трето място в конкурса преди няколко години, а около масата жизнерадостно се върти осиновеното куче Лейла.

В тази иначе съвсем ежедневна ситуация изведнъж арх. Порш изглежда като градоустройствен екстремист. В онази концепция, която никога няма да представи, той предлага общината да ограничава инвестиционните намерения на инвеститорите, да взима сградите на собствениците, които не могат да ги поддържат, и да вдига данъци, когато трябва да се съберат пари за поддръжка на улиците. В други градове такива неща се обсъждат постоянно. Но не и тук. От години в конкурсите в София почти не се появяват външни мнения, а чуждите фирми са изтласкани от строителството на големите обекти. Резултатът е, че градоустройството се е превърнало в огромна капсула на времето, която никой не смее да докосне.

По всичко личи и че скоро може и да не чуем подобни радикални идеи. Преди седмица продължаващите напред 13 кандидати за главен архитект един по един обявиха, че „има нужда от приемственост“, когато новото ръководство на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) застъпи след Петър Диков.

За топлата вода и развитието на града

Юрген Порш не познава общината отвътре и това личи в предложенията му – те не са бюрократични, а търсят краен резултат. Според него например трябва да се създаде модел на целия град, който да показва как различните сгради пасват помежду си, къде са свободните за застрояване парчета земя и как биха паснали новите проекти. „На компютър не може да разбереш как сградите пасват помежду си, а това е едно от най-важните неща“, смята архитектът. Той предлага имоти да могат да се продават и застрояват само ако вече имат изградена инфраструктура – ток, вода, тротоари. Светофарите да бъдат заменени от кръгови кръстовища, а полицаите, които в момента ги управляват, да спират паркиращите неправилно автомобили. В града да има зони с ограничена скорост – 80 км/ч, 50 км/ч, 30 км/ч, а дори и 6 км/ч. Всеки автомобил, който се качи върху бус лента, да бъде глобяван, а градският транспорт винаги да има предимство. „В Германия имаше подобна кампания със знаци на гърба на всеки автобус – „Моля, давайте предимство“. Отне години, докато заработи“, разказва арх. Порш. Друго негово предложение е рекламните площи да се намалят „до нормални размери, а не целият град да бъде скрит от билбордове – тяхното място е на магистралата“.

По някои от тези теми той видимо се ядосва, но обяснението му е просто – и той кара и ходи по същите улици като всички останали всеки ден. „Един от най-големите проблеми е контролът на правилата, които искаш да наложиш. Кой контролира и какво? Способни ли са да го направят? Лесно е да напишеш десетки страници с наредби, но ако полицията не спира колите, които паркират на забранени места, какво значение има“, обяснява архитектът.

И продължава: „Навсякъде по света говорим за въглеродните емисии, но в София – не. През миналата седмица в Щутгарт спряха трафика заради високото замърсяване на въздуха. Общината каза моля, не използвайте камините си, не използвайте автомобили, защото замърсяването с ФПЧ е твърде голямо. В София трафикът и замърсяването са ужасни, но никой нищо не казва.“ Пропуснатите възможности според него са на всяка крачка. „Да погледнем Витоша – тя е един от най-големите ресурси на София. Къде другаде в Европа има такава столица. Това е огромен шанс, но какво правим с него? Дори прозорците на сградите не гледат към Витоша, а са с гръб към планината.“

Юрген Порш определено е Кандидат на непопулярните идеи

Много от предложенията му едва ли биха се приели лесно в София, въпреки че работят в почти всеки голям европейски град. Той вярва например, че старите сгради трябва да се отнемат от собствениците им, ако те не могат да ги поддържат. „Има някои неща, за които общината трябва да е много по-активна. Трябва да накара собствениците на старите сгради да ги ремонтират според определени изисквания. Трябва да е ясно – ако не си поддържаш имота, ще има глоба, а ако отново не се справиш, взимаме сградата и общината я ремонтира по най-съвременни стандарти. Но общината трябва да има властта и куража да изгони хората и след това тя да ремонтира сградата“, смята германецът. „Да си притежател на имот не ти дава просто права. С това идват и задължения – не става въпрос само за твоята къща, а за сграда на територията на тази община“, обяснява той.

„Така се пази обликът на града. А не да махнеш покрива, да оставиш 2-3 години вътре да вали и накрая да кажеш „съжалявам, разрушена е, трябва да я съборя“. Чудесно, събори я и след това я построй в абсолютно същия вид. Това трябва да се случва по правила и да се контролира. Ако е с два метра по-висока – да се събори. Не подлежи на въпроси. Няма извинения. Това е центърът на столичен град. Хората идват в тези европейски градове, за да ги видят в автентичния им вид, а не за да гледат небостъргачи и стъклени витрини. Идват, за да видят градовете, които са на 100 години“, категоричен е Юрген Порш.

Списъкът с непопулярните мерки не спира дотук. Порш вярва и че инвестиционните намерения на компаниите трябва да се ограничават много по-сериозно, а небостъргачите нямат място в центъра на града. „За всяка голяма инвестиция трябва да се заделят по 3-5% на година за поддръжка. Тук строите нещо и после го използвате до смърт без никаква поддръжка“, казва още той. На въпроса какво би направил, ако види, че в общината няма достатъчно средства за това, той отговаря така: „Ще трябва да намери начин сама да генерира средства.“ Този план включва и абсолютното табу за Столичната община – повишаване на данъците.

Не главен архитект, а кмет

Ако се вслушате в идеите на Юрген Порш, ще ви се стори, че е по-подходящо той да се кандидатира за кмет на града, а не за главен архитект. Както би ви казал Петър Диков, а и много от борещите се за негови наследници, тези идеи изобщо не са в правомощията на архитекта. Да се намалява съдържанието на ФПЧ във въздуха, да се ремонтират лифтовете на Витоша, да има безплатен общински вестник на София – всичко това е далеч от длъжностната характеристика на главния архитект. А казуси като изчистването на външната реклама например с години се търкалят от едно решение на Столичния общински съвет до друго, като ефектите са пренебрежимо малки.

Дори и да беше останал в състезанието, всичко това едва ли щеше да направи арх. Порш фаворит за поста. Все пак той е безкрайно отдалечена от НАГ величина за разлика от повечето други кандидати. По повода сам казва: „Два пъти се опитвах сам да си извадя нужните документи за мои проекти оттам. След това си казах, че ще наема човек, който да се разправя с това.“ Но щеше да внесе свеж сюжет в състезанието, защото градът има нужда точно от това – някой, който да гледа градските бъгове отгоре, а не да е забол нос в бумащината. И да иска да говори.

Порш си дава сметка, че главният архитект не може да оправи всички малки и големи дразнещи неща в града, но това не го спира да иска да опита. „Може да започнеш процеса, да накараш хората да започнат да мислят за това. Дори и да си там само за две години, може да започнеш дискусията, да поканиш хората да са част от решенията. Да започнем да говорим за това каква енергия използва този град, как е организиран трафикът, как изглеждат зелените пространства“, обяснява Порш. „Всяко от тези неща може да отнеме и 20 години, докато се случи, но все отнякъде трябва да се започне. Трябва да промениш общината, трябва да промениш системата, трябва да промениш начина, по който мислят хората. Това няма да се случи в първите дни, в първата година или за цялото ти време там, но трябва да започнеш. Бях във Варшава преди 15 години – тогава там имаше същите проблеми като в София, а днес промените са невероятни“, завършва разказа си Порш.

Тръгвам със сто идеи, за да реализирам пет

Сега германският архитект планира да обжалва процедурата с цел да я спре. „Първата причина е, че според мен не е направена както трябва, по всички европейски правила. По-големият казус обаче е, че жителите на София не знаят за алтернативните програми, които са на масата. Не всички конкуренти вървят в една и съща посока. Градоустройството е в XXI век и много неща се развиват, не е нужно да откриваме топлата вода в София. Всеки, който учи архитектура и градоустройство в Германия и дойде тук, ще си каже „да, трябва да се направят това, това и това“. Нещата са много ясни. Във всички съседни държави вече работят. Но тук просто не се случват. Има нужда от генерална промяна“, смята той.

Личната си мотивация изобщо да се пробва в конкурса той обяснява с това, че в България все още има много, което може да бъде променено. „Дори с малки проекти може да направиш големи промени. В Германия не е така. Там всичко е направено и единственото, което правим, е да развиваме допълнително и да оптимизираме – да правим доброто по-добро. А тук трябва да се направят нови стандарти за добра, стандартизирана архитектура“, обяснява арх. Порш

Думите му все още не звучат като на някого, който се е отказал. На въпросите дали осъзнава колко трудно ще реализира всичките си идеи наведнъж и с кого би работил, ако влезе в НАГ, той отговаря: „Ако тръгна със 100 идеи, може да успея да реализирам пет. Ако тръгна с пет, може и да не реализирам нито една. Разбира се, ако от другата страна на масата седят хора, които са категорично против промяната, не бих имал полезен ход. Но ако имаш подкрепата на кмета или на министър-председателя, нещата биха се случвали малко по малко.“

Порш има смелостта да каже, че неговата градоустройствена концепция е точно това – тест дали има достатъчно воля за радикална промяна в града. На първо четене не само заради отстраняването му от конкурса, а и заради всички други развития в това състезание отговорът изглежда по-скоро не. Дори и германецът да беше продължил в конкурса обаче, вероятно шансовете му да застане начело на НАГ щяха да бъдат минимални. Дори и Юрген Порш да беше станал главен архитект, по-голямата част от неговите идеи от днешна гледна точка изглеждат немислими. А това е истински лоша новина. За едно обаче архитектът е несъмнено прав – разговорът по тази тема най-накрая трябва да започне.

capital.bg