Със свое решение №300 от 21.03  състав на Върховния касационен съд с председател Севдалин Мавров и членове Даниела Атанасова и Лада Паунова намали присъдата на убиеца на Лора Казанлиева от Варна, Диян Станчев от 2.6 месеца на 2 години. Съдийките Атанасова и Паунова отсъдиха, че от страна на убитата Лора „е налице съпричиняване, тъй като пострадалата без да се огледа, е предприела пресичане, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото ППС и неговата скорост на движение и е попаднала в опасната зона за спиране. На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства. „Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект.“ – пише в решението на съда. Както вече писахме, двете съдийки в опита си да оневинят подсъдимия Диян Станчев отсъждат, че Лора е съдействала за собствената си смърт, което е абсурдно и нелепо. Адвокати коментираха пред www.barometar.net, че повечето убийства на пътя у нас завършват с условни присъди и съдиите търсят смекчаващи вината обстоятелства, като чисто съдебно минало, изразено съжаление и др. В случая с Диян Станчев съдийките Даниела Атанасова и Лада Паунова са „надминали” себе си, като са отсъдили, че Лора пресичайки пешеходна пътека, не се е съобразила с летящия с 87.9 км/час моторист Диян Станчев и е попаднала в опасната зона за спиране. Каква опасна зона за спиране има на пешеходна пътека питаме ние? Диян Станчев е 100% виновен за смъртта на Лора и никакви съпричинявания няма, има измислени доводи на съдийките Даниела Атанасова и Лада Паунова, с които да оправдаят убиеца Диян Станчев.

Двете съдийки все пак приемат, че „подсъдимият е водач на МПС с не-голям стаж, което изисква допълнителна осторожност при управлението на МПС и избирането на скоростта за движение, както и факта, че той е познавал пътя, по който се е движел и освен знаковото обозначение, е знаел за намиращата се пешеходна пътека, което макар и в ранния час на деня е изисквало повишено внимание и управление не само с разрешена скорост, но и със съобразена такава.“

Но с мъглявото обяснение, че  „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации.“, съдийките Даниела Атанасова и Лада Паунова решават да определят наказание за Диян Станчев  при превес на смекчаващите обстоятелства, което изисква отмерване на наказание под средния предел на предвиденото в закона, а не в близост до него, както са сторили контролираните съдилища.“

Защо съдийките Даниела Атанасова и Лада Паунова решават да дадат присъда на Диян Станчев „под средния предел на предвиденото в закона“ не е ясно. Те така са решили и с неясни обяснения са дали превес на смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало и изразено съжаление. Как смекчава вината на Диян Станчев „изразеното съжаление“? Кога и къде е изразил съжаление убиецът Диян Станчев?

Съдия Севдалин Мавров, за разлика от съдийките Даниела Атанасова и Лада Паунова подписва решението на съда с особено мнение и единствен изтъква реални и адекватни мотиви:

„Подписвам решението с особено мнение, тъй като не споделям приетото от състава на съда и предходните инстанции съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата Л. К., предприела пресичане на платното за движение по пешеходната пътека без да се огледа, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение, възприето като нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при което е попаднала в опасната зона за спиране, отразяващо се на наказанието…..

 В настоящия случай подсъдимият С. се е движил със значително превишена скорост – 87.9 км/ч при разрешена 50 км/ч, достатъчно видими знаци Д 17 „Пешеходна пътека“ и групата младежи, пресичащи и пресекли по пешеходната пътека лявото платно за движение, като експертите са категорични, че ако мотоциклетистът С. се е движил със скорост до разрешената е могъл да предотврати удара чрез спиране. Обстоятелството, че ударът е бил непредотвратим, поради навлизане на пострадалата в опасната зона за спиране на мотоциклета, се дължи единствено и само на движението на С. с превишена скорост от 87.9 км/ч в рамките на населеното място. По този начин, той не само се е поставил в невъзможност да изпълни задължението си по чл. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а грубо го е нарушил.

Възприетото в случая, че К. е съпричинила вредоносния резултат като е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като без да се огледа, за да съобрази разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост е предприела пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, е житейски нелогично и противоречи на духа на ЗДвП. Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко, да са в състояние да преценят скоростта им на движение, поради възрастови особености, житейска зрялост, умствена недоразвитост, болестно състояние, умора, разсеяност и др., предвид задължението на водачите на МПС да се движат със съобразена скорост и да намалят на местата от пътното платно, обозначени с пешеходни пътеки…..“

Ето как описва смъртта на дъщеря си Лора, майка й Нели Петрова:

„Тя имаше рожден ден на 6 юли, но не можа да си събере приятелите. Компанията е празнувала на 16 юли вечерта и те са се връщали от дискотека в 5 сутринта. Били са петима младежи. Пред тях е минал един мотор. Шумът от него е бил толкова силен, че те не са разбрали, че идва и друг мотор. Едно такси спира, за да им даде път. Лора прави една стъпка и вторият мотор я хвърля във въздуха. Приятелката й разказва, че е станало за секунди и те не са разбрали какво се случва. Моторите карали двама братя. Според мен те са се състезавали. В показанията на първия моторист се описва как е спрял, върнал се е и намерил брат си паднал на земята с охлузени ръце. Винаги този, който е нарушил правилата, оцелява. А другият загива. И не само в този случай. Приятелите на Лора ми разказаха, че Деян е седнал на тротоара и е попитал: „Тя жива ли е?“

Това ли разбирате като „изразено съжаление” госпожи съдии Даниела Атанасова и Лада Паунова? Убиецът да попита дали жертвата му е оживяла?!

barometar.net