Наострих уши за изява на колегата Тома Томов по БНР, което отдавна не слушам иначе (не е заради това, че в основната му програма „Хоризонт” от години съм практически забранен коментатор- просто там си живеят в един техен носталгичен свят и Томов отлично им пасва на реваншистката просъветска тоналност).

Научих по този начин няколко истини.

Че Съветският съюз е бил величие (по което Томов въздиша). Прав е. Толкова велик концлагер не е била дори и царска Русия, известна като „тюрмата на народите”. Какво е например един жалък български концлагер на остров „Белене” в сравнение с архипелага ГУЛАГ – величествена империя, която вероятно никога няма да бъде възстановена напълно дори и от Путин с неговите амбиции да възроди Съветския съюз под формата на Евразийски съюз.

Че Русия се възражда в момента. Не знам дали по-точната дума не е „изражда”, но ще се съглася, че възраждането на съветската бедност на населението определено е в ход.

Че скандалът с досиетата от Панама е измислен от англосаксонските специални служби. Така мисли и Путин, поради което не може да има две мнения по въпроса (а и как да вярва човек на някакви си 400 журналисти при положение, че сред тях не е Томов и съветските му другари от възраждаща се Русия).

Че за богаташите е присъщо да си крият парите. Факт. Никой не си ги размахва. Дори и да ги е спечелил от бизнес, а не ги е откраднал като отчисления от контрактите, подарени на близки хора, какъвто е случаят с Путин

Че е глупак вярващият във вероятността да бъдат намерени парите на Путин. Това е вярно, защото:

Путин е майстор в криенето, цял живот се е обучавал и упражняването в това изкуство
Путин няма лични пари- има крадени от държавата, която владее, за разлика от разните там богаташи, които въртят бизнес официално, като украинският Порошенко.

Путин просто е умник, докато всички съмняващи се в неговото превъзходство сме доказани тъпаци в това уравнение.

Да се „вярва” по начало е глупаво, когато става дума за милиарди с доказано руски произход и при доказателствата, които стотиците журналисти и милионите ползватели на тяхното разследване разчетоха като следи, водещи към Путин.

Оставям читателите да сравнят реакциите на исландския и британския премиер, замесени в скандала от една страна и от друга- на освирепелия Путин, които не само не се засрамва (както исландецът и британецът), но сипе обвинения от позицията на обиденото величие, което не е свикнало на какъвто и да било контрол и възражения дори и когато е хванат с едната си крадлива ръка в кацата с руския мед.

Иво Инджев

 ivo.bg