Димитър Гронев е политически психолог и анализатор, бивш член на Висшия съвет на БСП. Заради снайперско точните си прогнози е известен като Червения шаман. ПИК го потърси за коментар преди важния предстоящ конгрес на БСП.

– Пряк участник сте в много конгреси, г-н Гронев, предстоящият с какво се отличава от другите?

– Ако има някакъв външен белег, то това е един засилен демократизъм при подготовката на този конгрес. Малко теория ще си позволя – има три стила в политиката, в управлението – авторитарен, демократичен и анархистичен. За авторитарен стил в едно партийно ръководство обикновено се съди по начина на провеждане на конгреса – има една безспорна кандидатура и няколко, които ще си направят самоотводи и по този начин ще си проправят път към състава на висшето партийно ръководство или депутатските листи. Очаква да каже някой: „А бе човека го издигнаха за председател на партията, а вие се ослушвате дали да бъде на избираемо място в листите за депутат”. Този авторитарен стил се беше наложил стабилно в БСП през годините. При втория стил, демократичният, се делегират отговорности от този, който е начело. Третият е анархистичният – временни коалиции – да ударим този, да ударим онзи. В БСП в момента надделява демократичният стил – ето, има 32 номинации. Хайде да си представим, че предстои конгрес на ГЕРБ и има 5-6 кандидатури. Но има една, която както казваха навремето е „вся и всьо”. Авторитарният стил е най-успешен. Но има една особеност. За да бъде ефективен, цялата система трябва да бъде под твое наблюдение, под пряк контрол. Ето, наскоро г-н Бойко Борисов замина за Брюксел и какво стана – както сам той коментира „няма ме и бунт на кораба”. Това е дефектът на авторитарния стил – когато котката я няма, мишките си правят бал. По-добрият стил е демократичният, и като резултат, и като механизъм. При БСП обаче този демократизъм днес е доведен докрай, доближава анархията.

-В БСП има вече 32 номинации за председател. Това означава ли, че банката кадри е пълна с хора, готови да оглавят партията?

– Има две страни на това явление. Никой политик в България не притежава такива възможности в такава степен както на Запад, където един политик се учи и възпитава за това, което ще бъде по-късно, образно казано още от детската градина. Но все пак по нашия български критерии спрямо другите партии откъм кадри БСП стои най-добре. Ето сега на градската конференция – бяха огромен брой хора с висше образование, с научни звания и титли, и то предимно млади хора. Но в БСП има едно цяло изгубено поколение. Това се отнася за всички партии, средното поколение е загубено. А то притежава опит, знания, и най-вече контакти в политически план. Това поколение беше изолирано, замразено. Не цялото, но една огромна част. Но БСП и сега има достатъчно подготвени хора на нивото на политическото знание у нас.

– Искам да ви помоля да се опитате да определите някои от основните кандидати за председателския пост с една дума и да прогнозирате какъв курс ще поеме БСП ако той стане шеф? Примерно – Корнелия Нинова – свръхамбициозна, с нея БСП тръгва към властта. Примерно.

– През 1978 година имаше важно събитие – споразумението между Египет и Израел под патронажа на президента Картър. Тогава той беше поискал информация за министър-председателя на Израел и президента на Египет. Информация в 7 основни раздела – като един от тях бил – дали съответният политик е от типа на прагматиците или от типа на кръстоносците. Кръстоносците са хора, които остават верни на своите идеи. Като Кант – когато му казали, че има факти, които оборват неговата теория, той отвърнал – толкова по-зле за фактите. Това са кръстоносците. В определена ситуация те са изключително ефективни. Прагматиците са хора, които изцяло се ръководят от ситуацията. Както навремето казваше прагматикът Луканов – къде е тръгнал Лилов нова, модерна лява партия да прави. Вземаме програмата на една социалдемократическа партия , преписваме я и готово. Обикновено добрият, ефективният ръководител е нещо средно между кръстоносците и прагматиците, но винаги с някакъв акцент.

– Добре, каква е Корнелия Нинова?

– Прагматик пар екселанс. Красиви думи, които обаче не тежат особено. Нейният публичен образ, не говоря за самата нея, e човек, който се ръководи от интересите си.

– А ако тя стане председател накъде би повела партията?

– Определено по-надясно, отколкото би се искало на основния масив, т.нар. идеологическа група в партията.

– Михаил Миков?

– Михаил Миков е съчетание между кръстоносец и прагматик с акцент върху човека на идеята. Неговият курс е курс наляво, към основните ценности на социалистическата идея. Идеите от лозето на Габровски, а защо не и от 1789 г., от Френската революция. Но същевременно е нелишен от прагматизъм. Например – с идването му на председателския пост пред него стоеше една дилема – какво да прави с партията, какви промени да внесе. Неговият девиз е „Бързай бавно”. И ето, мина се известно време, задейства се важен член от устава на БСП – а именно, че не може един партиен ръководител, без значение на какво ниво, да има повече от два последователни мандата. И ето го обновлението, ето я голямата промяна в БСП – около 47% от ръководствата в партията по места са подменени. Коя партията прави такива големи промени?

– Кирил Добрев?

– Той е прагматик, който покрай всичко друго свети с отразената светлина на баща си. Такива неща в политиката стават. Преди много години един много известен учен от Великобритания написа една книга – „Децата на великите мъже”. В се опитва да докаже, че щом баща ти е бил министър и ти ставаш за министър. Тази теория отдавна е отречена. Но в общественото мнение тези стереотипи все още съществуват. Тежат и рефлексите на баща му – за едни национален герой, за други национален предател, ренегат.

– Но ако все пак приемем, че спечели – накъде би повел БСП?

– Няма шанс да спечели. Само две кандидатури имат шанс да спечелят председателското място – Михаил Миков и Корнелия Нинова.

– А Красимир Янков?

– Той е от хората, които имат влияние там, откъдето са. Но и във Варна бяха издигнати към 15 кандидатури. Така че и там не е безспорен.

– Кои бяха стратегическите грешки на БСП през годините, които доведоха до това днешно състояние на партията – свряна в ъгъла, загубила авторитет, членска маса, влияние.

– Много голяма стратегическа грешка беше председателството на Станишев. Това беше председателство напълно в стила на десните партии. Аз, аз, аз. Аз имам кауза, аз искам да проведа лидерска битка. Даже и преди 1989 г. нямаше толкова авторитарен стил на ръководство. Както казваше Тодор Живков – ние в политбюро се събрахме, ние решихме, ние предложихме. На конгресите се четяха доклади на ЦК на БКП, не на др. Тодор Живков. Винаги е било Ние, е при Станишев всичко стана Аз.

– И Аз загуби десет избори подред…

– Точно така. Аз загуби избор, след избор, след избор.

– Каква е вашата прогноза за конгреса?

– Балотаж Нинова- Миков, печели Миков.

pik.bg