Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 23.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Анализи

Пеевски е комисарят по идеологията на прехода

Peevski-Komarnizki-HristoВече 10 години той е повелителят на съзнанието – комисар по идеологията към ЦК на Голямата българска Омерта. Обслужва всяка власт според потребностите й, а тя му отвръща с щедри подаръци от държавната софра: „Булгартабак“, БТК, ИПК „Родина“, монопол в дистрибуцията на вестници, цигари, алкохол…Погрешно е да се смята, че силата на Пеевски е в търговската мощ или в политическите му позиции. Напротив, те са проекция на контрола над медиите. Всички се плашат от Пеевски, защото всъщност се плашат от медиите му.

Българските медии са деградирали до разменна монета на Делян Пеевски, с която откупува гузната си съвест пред закона. И целият ДАНС барабар с БОП-а да бе приватизирал по някаква нелепа приумица на Орешарски, нямаше да му свърши същата работа, каквато му вършат телевизиите, вестниците и сайтовете. Вземете му медиите, вземете му разпространението на печатни издания, вземете му „Лафка“, вземете му ГАРБ (фирмата, която мери тв рейтингите), и после се фукайте, че сте го „приключили“. Дотогава той винаги ще „приключва“ всеки от вас, подсмихвайки се ехидно изпод сенките на хотел „Берлин“ или палатите си в Дубай и Абу Даби.

За правителствата – които и да са те, ситуацията е удобна. Договарят се само с един човек, вместо да се главоболят с двайсетина издатели и главни редактори, примерно. Срещу медийна подкрепа за всяка следваща власт Пеевски иска да го оставят да си върти схемите на свобода. И нещо особено важно: да не закачат хората му в ключови ведомства от сорта на НАП, Агенция „Митници“, КЗК и Прокуратурата. Това е неговият силов инструмент за разправа с икономически противници.

От години и години, да речем, мнозинствата в КЗК се определят лично от Пеевски, това е публична тайна. Пожизненият сякаш шеф на комисията Петко Николов е близък с майка му – Ирена Кръстева, и открито обслужва нейните интереси и бизнеса на семейството.

Ето какво сме писали в ПИК през септември 2013 г.: „Дългогодишният и непоклатим председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Петко Николов от години брани като лъв бизнеса на семейната си приятелка Ирена Кръстева и близката до нея Корпоративна търговска банка. В управляваната от Николов държавна институция вече открито се говори, че той дължи оцеляването си на поста при последните 4 правителства на топлите отношения с Кръстева, Делян Пеевски и Цветан Василев. Вероятно това е и причината Николов, който оглавява КЗК от октомври 2003 година щедро да се отблагодарява на благодетелите си.

Примерите за скандалното бездействие на антимонополния орган, и то при ключовите за страната сделки с участието на триото Кръстева-Пеевски-Василев, са многобройни…“

Септември 2013-а! Близо година преди фалита на КТБ. Да бе чул тогава някой, да бе се размърдал летаргичният Петко Николов, можеше и да не се стигне до фалит! Но, както вече пояснихме, схемата е удобна за всички, обслужва идеално партиите и правителствата на Голямата Омерта.

През лятото на 2011 г. заедно с Явор Дачков и Кристина Патрашкова ходих при премиера Борисов в отчаят опит да алармираме за монопола на Пеевски над разпространението на вестници. Тогава ситуацията бе доста по-розова отсега: корпулентният млад мъж владееше „едва“ 70 процента от павилионите, имаше няколко независими фирми, които не бе изкупил и на които свободните издатели можеха да разчитат…

„Няма в Европа подобен прецедент – един и същи човек да притежава повечето вестници в една държава, както и каналите за разпространението им. Дори Берлускони не прави това. Медиите са невероятна власт, това е търговия с влияние. До следващите две години Пеевски ще овладее 100 процента от разпространението…“

Това съм казал на пресконференция след срещата ни при премиера и не се лаская, че съм бил прав. Борисов обеща съдействие и инициира проверка на КЗК в бранша. Разбира се, полза никаква, поредната имитация на деятелност под строгия поглед на Вожда. Проверките се извършват изцяло формално, по регистър, по фирмена собственост, никой не се рови в дълбочина, макар да е лесно.

5 години по-късно мачът е приключил. 100-процентовият монопол е факт. „Лафка“, „Национална дистрибуция“ и „Стрела“ на Пеевски владеят целия пазар. Печатница „София“, която върти около 80% от продукцията, също е собственост на Пеевски. Впрочем уж е на Венелина Гочева, уж е под запор за данъчни задължения, но това са само привидности.

Пеевски обича да си служи с „лимонки“, това е негова технологична тайна. Употребява живи човешки същества за щит, той не се държи като мъж, името му го няма никъде. Както и лицето му, както и цялото му физическо превъплъщение – винаги е удобно скрит зад мутренски кортежи, бронирани лимузини, кевларени одеала, сега го пази и НСО.

Допреди аферата с ДАНС се ползваше със статута на Волдемор, онзи, чието име не трябва да се споменава. След това маските паднаха, името му придоби автентичния си демоничен статус, но „лимонките“ останаха.

Време е да се формулира точно и ясно.

Депутатът от ДПС Делян Пеевски притежава като собственост или съсобственост вестниците „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Стандарт“, „Шоу“, „Над 55“, „Монитор“, „Новинар“, „Меридиан мач“, „Уикенд“, „Всеки ден“, „България днес“, „168 часа“. Заедно с прилежащите им сайтове „Блиц“, „Стандарт“, „Монитор“, „24 часа“. Заедно с цялата радиоверига „Дъ Войс“, радио „Веселина“, „Меджик“…

За част от тези издания това не е отразено в търговския регистър, самите издатели – „лимонки“ ще скочат гневно и ще протестират – „как така, какъв Пеевски, ние сме, друг няма“, обаче истината си е истина, макар и скрита зад „временни удостоверения“, „приносители на акции“, „празни джира“ и прочие тарикатски комбинации, в които личният адвокат на Пеевски – Александър Ангелов („Калоян Стоев“), е истински цар.

Жалко е, че толкова журналисти пожертваха имената, енергията и таланта си, за да обслужват фасадно един в същината си безкрайно посредствен човек. Жалко е, че позволиха медиите да се превърнат във функция на неговата посредственост и конформизъм. Ченгета и слугинаж под командата на Пеевски – това са, уви, българските медии днес, както си личи по водещата снимка на статията.

Освен печата, Пеевски контролира и телевизиите чрез фирмата ГАРБ, която мери рейтингите. Павел Станчев от Би Ти Ви и Дидие Щосел от Нова са през ден на „килимчето“ в хотел „Берлин“. Иначе симулират независимост, в сутрешните блокове громят модела КОЙ, но всичко е пунта мара. По заповед на Пеевски се свалят предавания, диктуват се редакционни теми, уволняват се водещи. Би Ти Ви даже сградата си му продаде.

И всички го знаят, но мълчат. Няма как – Пеевски е комисарят по идеологията. Номерът е стар, но проверен: медиите му никога не са в опозиция, винаги са с властта, а тя се отблагодарява подобаващо. Оставете му „Булгартабак“, „Дунарит“, „Техномаркет“, „Левски“, вземете му медиите – тогава говорете, че си е отишъл.

Недялко Недялков

pik.bg