Писателят Захари Карабашлиев сподели своите впечатления от Загреб и книгоиздаването в Хърватия: „Няколко думи след няколко дни, прекарани в Загреб, Хърватска. Първо – благодаря на един много скъп човек – моята преводачка Ксения Банович. Един от най-важните български литературни “посланици” в чужбина. Както Анджела Родел за САЩ и Мари Врина за Франция – това са хора, които вършат работа за цели министерства. Респект! В Загреб бях за представяне на моя книга и срещи с читатели, издатели и автори откъде ли не… Докато скитах из слънчевия Загреб обаче не ме оставяха някои тъмни мисли за България. Загреб – красив, подреден, спретнат, стегнат град. Столица на Хърватска – една държава, която само допреди 20 години е била в гражданска война, държава с 2 пъти по-малобройно население, с донякъде сходна политическа нова история и съдба. И въпреки сходставата – толкова различно изглеждаща от нашата. Не е като да съм се върнал от Париж, Берлин, Ню Йорк, или Токио. Всичко си е като тук. Хората са си същите, говорим на сходни езици, четем едни и същи неща, смеем се на същите глупости… Но там е спретнато, чисто, здраво. За разлика от разбитите, невъзможни за нормално човешко придвижване тротоари в самия център на столицата ни София, там е различно. Не съм черноглед и никога не съм бил. Но толерантността ми към политическата свинщина в България е на изчерпване. Краде се без вкус у нас. Краде се неестетично. Краде се дебелашки, нагло. Краде се грозно. Краде се от тротоари, от бордюри, от плочки, от бетон, от асфалт, от чакъл и черчевета и въобще от всичко, което става за крадене. Краде се на едро. И се краде на дребно. И се краде безочливо. Краде се от човешкото доверие, от младостта на стотици хиляди, от пенсиите на милиони. Краде се от от търпението на всички ни. Краде се от дните ни и се краде от годините ни.
И при цялото това крадене – плочките в центъра на София са отвратителни. Разбирате ли – 25 години „преход“, Европейски съюз и ние говорим за плочки!? За плочки. Магистрала до Варна още няма. А всяка вечер някъде плющят фойерверки, защото във всеки град някоя мутра нещо празнува.
Та, думата ми беше за Загреб и литературния фестивал там. Добрата новина е, че книгоиздаването и книгоразпространението в България в сравнение с хърватските ни побратими е, мисля, в по-добра форма. Книгите тук са между два и три пъти по-евтини. (Моят роман там е с цена много над 40 лева!?) Та, въпреки срамния данък за книги в България от 20% (за сравнение в Хърватска ДДС за книги е 5%) и въпреки неграмотните си управляващи и чалгаджийския политически и друг елит, ние тук успяваме да имаме стабилна читателска аудитория.
Библиотечната система в Хърватска обаче е далеч по-работеща от нашата. Защо? Защото тяхното Министерство на културата всъщност купува книги за библиотеките. Точно каквото би трябвало да прави и Министерство на културата тук, ако имаше добро отношение към книгите.“

barometar.net