Цачева е прилежната ученичка, Радев е смутеният, Дончева – устата мъжкарана, Калфин – зубъра, Каракачанов – бабаита, Трайков – умникът
Кандидатите за „Дондуков“ 2 излъчват или някаква сериозност, или добре маскирана депресивност, агресивност и злоба – всичко друго, но не и сърдечност. Някои претендентите за президент са обида към народа – карикатури, казва пред Faktor.bg консултантът в НR и организационна психология

Интервю на Косара Белниколова

– Г-н Йорданов, как ще коментирате факта, че голям процент от кандидат-президентите имат принадлежност към ДС или са представители на комунистическата партия и нейните структури?

– Това за мен е показател, че не искат да пуснат властта. Очевидно е, че тези хора възприемат властта като начин за собствено препитание. Много от тях са склонни да приемат държавата като някакво своеобразно ООД, особено хората в ляво – бившата комунистическа партия. При тях инстинктът за подобно възприемане е изключителен силен. Затова и нямат чувство за отговорност за нещата, които са се случили и за които тяхната партия е пряко отговорна.

– Как оценявате кандидатите за „Дондуков“ 2, имаме рекорден брой двойки?

– Като начало – кандидатите, с много малко изключения, не се усмихват. За масовия читател това може да е маловажен факт, но за мен той е показателен за общото настроение, в което се случват тези избори и затова, че въпреки очевидния напредък в политическия ПР и психология, общото настроение е минорно и като че ли хората от щабовете не си вършат добре работата. В крайна сметка усмивката е онова, което създава настроение за цялата кампания, а тя липсва. Излъчва са или някаква сериозност или добре маскирана депресивност и агресивност и злоба – всичко друго, но не и сърдечност.

– Направете психологически профил на всеки от основните играчи?

– В избора на хората са важни два типа аргументи. От една страна са рационалните – те са свързани с осъзнатата политическа принадлежност; с идентифициране на собствените нужди през политическото представителство и други. Вторият показател са ирационалните аспекти на избора им – той се базира на няколко важни критерия, по които ние правим изборите си. Основата на критериите, по които хората винаги преценят, са основно два – свързани с нашите инстинкти. На първо място – дали лицата, които са представени на нашето внимание са опасни, силни – могат ли да навредят по някакъв начин, изглеждат ли добронамерени и доброжелателни. Към тези критерии може да вкараме и още няколко – интелигентност, честност и увереност.

Държа да отбележа, че говоря метафорично.

Г-жа Цачева: По отношение на критерия сила, тя изглежда човек, който не я внушава достатъчно. Силна е, когато е в регламентирана среда и не толкова, когато е извън такава среда. Цачева трудно може да привлече „широка аудитория“ и мисля, че това е основният проблем в кандидатурата на ГЕРБ – че не излъчва тази харизматичност, която имат силните личности. Доколкото президентската институция е позиционирана в сферата на независимостта, тук може да очакваме и позитиви и негативи за г-жа Цачева.

По втората категория – доброжелателност и добронамереност – тук нещата придобиват по-различна украса. Цачева има доброжелателност, макар и сдържана. Тя е момичето от „класа“, на което може да разчиташ – може да ти помогна с учебната част. Но няма излъчването на човек, който биха го поканили на всеки купон – т. е не толкова в неформална среда. По този критерий, тя набира повече симпатии, заради балансираното й поведение. То импонира на хората, въпреки че не заразява с желание човек да се идентифицира с този „ученик“. Но не отблъсва и създава впечатление, че ще е ангажирана с проблемите на хората в контекста на изборите.

По критерия честност и интелигентност. По този критерии г-жа Цачева изглежда като човек, който много добре е слушал в час, научил си е урока от учителката и се придържа стриктно към учебната програма. Интелигентна, но ако се наложи да се обърнем към нея да решим някоя сложна задача, не бихме го направили.

Г-н Радев: Той определено напомня на силен ученик, който е взет под крилото на „момичетата, отговорни за културно-масовата дейност“. Трудно му е да излъчва със собствена светлина. Силата, на която са разчитали с оглед на неговата професионална дейност като генерал, сякаш бива засенчена от присъствието на г-жа Йотова, понеже на него определено му липсват политическите умения. Още повече, ако тук включа другия фактор – увереност, той изглежда като момче от провинцията в елитна столична гимназия, на което му е трудно да се ориентира. Да, има качества, но те са по-скоро потенциали и не е сигурно дали ще ги прояви – той изглежда като „доброто момче, което трябва да бъде вкарано в някаква среда“, но няма лична увереност и това му личи. Ген. Радев изглежда доброжелателен, но леко смутен и неориентиран. Крие истинската си същност, защото се притеснява да не го нападнат или унизят, затова че е попаднал на място, което не му е особено типично. У него има маскирана депресия и излъчва едно усещане за неувереност и тъга – добронамерен , но тъжен. В този смисъл – той би решил проблемите на околните в „класа“, но „не точно сега, защото си има лични проблеми“. Въпреки претенциите за завършване на висши учебни заведения, той изглежда като човек, който е на последния чин и под крилото на най-изявената ученичка като влияние в класа. Излъчва по-скоро пасивна интелигентност; към него може да се обърнеш за нещо по-специфично – например да ти оправи колелото – конкретен проблем в конкретна област. Интелигентността му не е повод за социално представяне. Той не е и човек, който бихте поканили вкъщи за разговор.

Г-н Каракачанов: Изглежда силен, уверен, гръмък, ярък. Създава впечатление на човек, който може да се еманципира и да е уверен в различни ситуации. Но при него този леко бабаитски уклон, въпреки че е интелигентен –във всяка ситуация е готов да търси правата си – това е гръмогласният член на ученическия клас. Въпреки това излъчва селективна добронамереност. Добронамерен към хората, които го харесват и недобронамерен към другите. При него има бабаитско-войнствен маниер и противоречиви послания към обществото. Безусловното усещане е, че би бил достатъчно ангажиран с всички, които влезнат в компанията му, но те трябва да са минали своеобразни „изпитания“, за да заслужат лоялността му. Изисква човек предварително да се идентифициран с него. По критерия честност и интелигентност, той по-скоро губи, въпреки че е човек, с който може да си говориш по много теми. Създава впечатлението за прекалено широки познания и липса на познания в нещо конкретно, което „затъмнява“ ореола му. Колкото и президентът да е фигура, която трябва да има стратегическа визия и мислене , не създава впечатление, че той е човек, който може да работи по конкретни проблеми; но създава впечатление на човек, който има мнение по много въпроси, но без специализирано знание

Г-н Трайков: Той по-скоро е невидима заплаха и скрита сила. Външно прилича на човек, който не е в най-популярната част от класа, леко маргинализиран и различен; има и известна неувереност. Но от друга страна никой не иска да влезе в открит спор с него, защото е интелигентен и може да ги парира. При него излъчването не е на обединител, а човек, от който другите странят по различни причини, не искат да влизат в пряк сблъсък, защото може да ги изложи и защото не изглежда достатъчно доброжелателен. Силата му по-скоро не личи на пръв поглед. Неговият най-голям проблем е излъчването за добронамереност. По другите показатели показва доста добри резултати, представя се добре на дебатите. По-скоро излъчването му е на човек, който всеки един момент може да те постави на място или жегне, или да ти се присмее. Тази естествена симпатия, която може да породи, ще се появи само когато започне да говори или обсъжда някакви теми. Но ако говорим ирационално, той излъчва едно леко високомерие и дистанцираност – нужно е много повече да се усмихва и да изразява симпатия. Въпреки това, по показателя интелигентност печели много. От една страна с него може да говориш и по-специализирани теми, има и много по-широк поглед за нещата с категорично мнение, чрез което се излъчва аргументираност и индивидуалност. Проблем е, че човек има усещането, че трябва да плати много висока цена, за да се доближи до него. Ако използваме метафората за класа – човек, който много знае, но ако го помолиш за домашното, може и да ти се присмее.

Г-жа Дончева: Прилича на момичето, което има приятели сред момчетата, които не я разглеждат като гадже, а тип мъжкарана, която всеки един момент може да влезе в словесна битка. Но от друга страна й личи, че иска да бъде част от компанията на момчетата и за нея е по-важно да остане в тази компания, отколкото да изяви себе си. При нея има излъчване за сила. Малко като при ген. Радев – липсва собствена светлина. Тя е популярна в „класа“, но не е изборът на момчетата, а участието й е компромисно, за да бъде обект на желание. Изглежда добронамерена, въпреки че е рязка. Това е качеството й, с което печели спонтанно одобрение. За нея е характерно, че плаща висока цена по отношение на това да бъде в „елитната компания на момчетата“. Загрижеността й върши работа до определен момент, но истинската й добронамереност се появява в друг контекст. Тя е по-близо до профила на Каракачанов и донякъде с Трайков. От една страна е винаги готова да влезе в словесен сблъсък, като споменах, може да види разговор и да формулира тези. Но тя по-скоро използва интелигентността си, за да постига социални цели. Нейната интелигентност не е толкова специализирана. Но по този показател има силно присъствие.

Г-н Калфин: Прилича на пълничкия зубър в класа (с уточнението, че е метафора). Той е добронамерен и силен толкова, доколкото може да бъде попитан Той е компромисен и опортюнист и съглашенец. Популярен, защото може да свърши на някого работа – да му напише домашното, например. Но излъчването за автономия и индивидуалност като че ли липсва при него. Изглежда добронамерен, но и неговата добронамереност „си има цена“ – има прагматичен мотив. Прилича на отличника, който много чете, но неговата добронамереност изглежда „да си купиш приятели“, тя е платена. Достъпен е, но тази добронамереност не е спонтанна и искрена – има двоен план – тази добронамереност трябва да му донесе внимание от другите. Той си „учи старателно материала в училище“, знаейки някои неща, но му липсва увереност, че е добре приет в социалната среда, което компрометира неговата експертност. По-лесно достъпен от Трайков, но ако „задачата е много сложна“, повечето хора биха се обърнали към Трайков, не към него. Всички знаят, че той прави тези услуги, за да получи социално одобрение.

– Каква е ролята на вицепрезидента в тази надпревара – има ли опасност той да засенчи основния кандидат?

– Определено и това е интересно. Например г-н Радев не блести със собствена светлина. Ако трябва да говорим за рационалните аргументи – той е попаднал на място, където не му е мястото, което го осъзнава, но е приел ангажимент като военен да го изпълни. В това отношение, присъствието на г-жа Йотова е по-скоро гаф за БСП. Вероятно очакването е било тя да го представя политически, поради неговото неумение и липса на опит – да бъде под крилото на по-силната си половинка. Радев е като момче, което въпросното момиче много харесва и си го взима за гадже. Мисля, че урокът от настоящата президентска двойка трябва да бъде добре усвоен, защото определено Маргарита Попова не създаваше впечатление за екипност – показа го няколко пъти, което създаде много лошо впечатление за непочтеност. Ако има нещо важно, което трябва да се прави по време на кампании, е да има екипност – ако тя не е изразена, няма да е изразена и почтеността. Ако си честен с партньора си, има голяма вероятност да си честен и с хората. Например при Дончева и нейния вицепрезидент имаше едно представяне, на което се опитваха да го играят екипно, но не знам до колко се получи. Тук пак опираме до рационалните аргументи – но те са от две различни партии и идеологии – какво например общо имат либерализмът и социалистическите идеи? Но българският избирател е преситен от подобни гимнастики и изводът е, че за да стигнеш до върха си готов на всякакво компромиси. Това създава впечатление за опортюнизъм и на всяка цена да са във властта.

– Какво е мястото в тази игра на някои от другите кандидати – като Митьо Пищова и Николай Банев, те нямат реални шансове за успех? Комплекси ли прозират зад стремежа им за публична роля в държавата, въпреки общественото мнение?

– Някои от кандидатите са откровено криминални или комични – това е част от екзотиката на нашия преход. Нашата демокрация е твърде крехка, а избирателят е твърде зависим от миналото и липсата на опит. Все пак голяма част от избирателите, избират свободно едва от 27 години. Има и грешки и пропуски на демокрацията като заложените критерии за явяване на избори – дори няма изискване за образование. Някои кандидати определено са обида към народа. Не трябва да забравяме, че президентът е символ на самочувствието на нацията. Българинът държи на това и иска да го представлява добре изглеждащ и интелигентен, представителен човек. Но явяването на някои „карикатури“ трябва да спре с някои рестриктивни, но правилни мерки.

– Изненадват ли ви рекламните послания в тази кампания? Например – лодката с вълк, агне и сено?

– Това е малко скачане в тъмното и целта е да има по-силен резонанс и да е скандално. Не знам дали всички щабове си дават сметка какво правят, но виждам, че се прилагат някои пропагандни трикове. Все пак изборът на президент е сложна работа – за жалост голяма част от българите не се информират. Затова и се залага на насищане на медийното пространство; фалшиви социологически проучвания, обслужващи определени партии или гръмки заглавия и внушения. Те имат една цел – хората да направят избор на личността. Резултатът е, че изборът се профанизира. Много се греши и в подхода, например, на управляващите, кандидатът да бъде предпазен от черен ПР. Трябваше предварително да се наблегне на това какъв трябва да е президентът и неговия профил, а самият кандидат да го уплътни и да допринесе от себе си. Това е грешка на всички, а ако беше направено, щеше да е уважение към избирателя. Отношението на кандидатите е по-скоро на феодали към поданици – предоставя им се „хляб и зрелища“

– Дайте формула за идеалния профил на бъдещ президент?

– При всички положения трябва да е представителен, защото това е важен избор в представата на много хора. Идентификацията с президента е несъзнателна. Той трябва да има излъчване и харизма. Да изглежда силен, независим, уверен, доброжелателен, ангажиран, балансиран, да има умение да отстоява мнението си. Автономен и да има здрав разум. В този контекст ролята на партиите е да уплътнят образа и какво трябва да прави институционално. Изключително важна е и външно-политическата му ориентация – ЕС и НАТО, спрямо поетите ангажименти на страната ни. На всички, които се опитват да подронят този избор, трябва да се каже, че най-великото нещо, което се е случвало на България последните години, е че сме част от една общност. Този избор не трябва под никаква форма да се подлага на съмнение. Под сянката на личностите, които коментирахме, се случва вечният сблъсък между русофилството и русофобството.

– Какъв ще е ефектът от създаването на парламентарна комисия за аферата „Белене“ и освобождаването от държавна хранилка на трима бивши министри на Станишев по време на избори?

– Тези казуси са онази тънка червена линия в нашето фрагментирано общество. Чрез тези действия се поставя твърдото ограничение между десния избирател и русофилския. Никой все още не казва защо трябва да изплащаме обезщетения и как това се е случило и защо не се носи наказателна отговорност. Това е опит и желание да се обединят десните избиратели около една кандидатура.

faktor.bg