Очакванията ми от изборите са, наистина, че нещо трябва да се промени в тази държава и специално държавното устройство. Очевидно е, че с това държавно устройство България не може да върви напред. Това коментира пред БЛИЦ директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. „Тя изпада в същия проблем, в който е изпаднала в периода 1931-1934, когато вотът на избирателите така се надробява, че за да може да бъде управлявана страната, се правят безпринципни коалиции от няколко партии с всичките им крилца и перца, в резултат на което партиите не могат да изпълняват пълноценно програмите си и трябва да правят съществени компромиси”, разказа историкът.

„Затова партизаните – така се наричат тогава партийците – започват да крадат безогледно, да увеличават бюрократичния апарат, за да дадат на хиляди свои привърженици възможност да се докоснат до държавното виме. И затова, когато на 19 май 1934 година политическият кръг „Звено” прави военен преврат, народът го посреща с ръкопляскания. Това е един от малкото военни преврати в нашата история и в световната история, който се посреща с радост и въодушевление от населението. Разбира се, мярката на 19-омайците е твърде драстична по-нататък. Те ликвидират политическите партии и това се харесва на царя, който една година по-късно взема еднолично властта и продължава да управлява така”, обясни проф. Димитров.

„Разбира се, в 1938 година той допуска избори, но без участието на партии – само мажоритарен вот. Кандидатите за 25-тото Народно събрание се явяват в качеството си на личности. Т.е. мечтата на Слави Трифонов и неговия екип е осъществена между 1938-1943 година от цар Борис III. И между другото страната не се управлява лошо. Приказките, че мажоритарните кандидати щели да доведат до ликвидиране на партии – не, не води до ликвидиране. Те съществуват, всеки знае групата депутати, избрани в персонален смисъл към коя партия принадлежат, но в парламента те са в качеството си на личности и като такива те правят много повее и по-добри закони за развитието на страната. Известно е, че този период е един период на благоденствие. Относително благоденствие, в България пълно благоденствие никога не е имало”, смята директорът на НИМ.

„Та очаквам на тези избори не толкова кой ще бъде президент или не. Да си говорим откровено, българският президент е безгласна буква, той няма никакви правомощия. Единственото му правомощие е да налага вето на закони, което може да се отмени след две седмици. И да говори „мъдри” приказки от време на време, главно в чужбина, които не са негови, а на неговите понякога бездарни PR-и, какъвто беше случаят с последния президент. В края на краищата очаквам промени след изборите, много големи, силни, включително и в правителството, но не във връзка с това кой кандидат е избран или не”, прогнозира Димитров.

„Този, който знае какво ще каже тази вечер Бойко Борисов, вероятно знае и резултатите от джакпота”, добави шеговито директорът на НИМ.