Министър-председателят Бойко Борисов очаква европейското наблюдение над правосъдието и вътрешните работи в България да отпадне в сегашния си вид догодина и да стане еднакво с наблюдението в рамката за върховенството на закона, която се прилага към всички други страни в ЕС. Това каза той днес пред журналисти след среща с първия заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). С него Комисията следи реформите в съдебната система и борбата с корупцията у нас.

„Въпреки че сме от различни политически семейства, аз не очаквах толкова ласкаво да се отнесе, така високо да оцени дейността ни особено в борбата са контрабандата и приходите в бюджета, реформите, които сме направили и увереността, че това е правилният начин да се стигне до отпадане още следващата година на мониторинговия механизъм“, каза Борисов за разговора си с Тимерманс, който е социалдемократ.

Това не значи, че от догодина доклади на Комисията по темата няма да има, но те ще се различават от досегашните и ще бъдат в определени тематични области, каза Борисов. „Ние говориме за отпадане на механизма и да стане така, както е във всички европейски страни – проверките да са по теми“, посочи той. По-рано тази година той поиска в писмо до председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер сегашните шест показателя в МСП, по които ЕС наблюдава страната ни да бъдата намалени наполовина.

Т.нр. „Рамка за върховенството на закона“ е механизъм за наблюдение върху всички държави-членки, който ЕС създаде преди две години за отговор на сериозно отклонение от основните принципи, залегнали в договора на ЕС. Конкретната причина за появата му бяха опити на изпълнителната власт да отнеме правомощия на съдебната или от Конституционния съд в страни като Румъния, Унгария и Полша.

Наблюдението над България и Румъния чрез МСП се води от почти десет години. То е специфичен инструмент, предвиден в техните присъединителни договори като условие за допускането им като пълноправни членки на ЕС през 2007 г.

Приложението на рамката включва три етапа – оценка на положението от страна на Комисията, препоръки и последваща оценка и действия взависимост от изпълнението на препоръките. В момента обект на такова наблюдение е само Полша заради сблъсък на консервативната управляваща партия „Право и справедливост“ с Конституционния съд.

Последният етап от действието на рамката, т.нар. „последващи действия“ могат да включат процедура по член 7 от Лисабонския договор, предвиждащ лишаване на държава-членка от правото ? на глас в Съвета на министрите и в срещите на върха на ЕС. Това е най-тежката санкция предвидена в договора, която досега не е била прилагана спрямо никоя страна от съюза, информира clubz.bg