Хората казват „всяко чудо за три дни“, но чудесата в социалните мрежи не са това, което бяха. Изненадващо, в неделя двете събития на уикенда – създаването на новата партия на Христо Иванов и силният снеговалеж, блокирал повече от половината страна, бяха засенчени от трето. За родните социални мрежи един конкурс за красота се оказа най-важната тема. Без този конкурс да е световен, нито дори национален, изборът на Мис Хелзинки се превърна в най-обсъжданото събитие.

Светът се променя. Последният календар на „Пирели“, липсата на голи снимки в „Плейбой“ и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ са само три от хилядите промени, които няма как да се харесат на всички. Страшното обаче е друго – вече не можем да си говорим нормално, когато не сме на едно мнение. Изборът на журито, харесало 19-годишната Сефора Икалаба за Мис Хелзинки, на секундата бе наречен „малоумна политкоректност“.

Всеки посмял да заяви, че не я харесва, пък на секундата бе обявен за „расист“. Всъщност и двете крайни тези са изключително дразнещи, а спорът в социалните мрежи се превръща в геноцид над здравия разум. И обяснява донякъде връзката между Facebook и Римския статут.

Мис Хелзинки не ми харесва. И „единствената финландка в тройката“, която мнозина представят като жертва на политкоректността, също не ми харесва. Разгледах останалите финалистки и много от тях ми харесват повече от трите най-красиви според журито.

Ако ви покажа моята тройка обаче със сигурност ще има достатъчно хора, на които тя няма да се хареса. Това е смисълът на журито, което избира призьорките. Отвъд расизма обаче трябва да има поне 10 начина, по които да можем да кажем, че Мис Хелзинки не ни харесва. И е най-малкото лицемерно хора, които наричаха една Мис България „Мис Крокодил“, да не дават и дума да се изрече за новата кралица на красотата.

Да, някои квалификации са нелицеприятни, други откровено обидни, точно като „Мамо, мамо, щъркел! – Това не е щъркел, това е Мис Русе“. И едното е точно толкова лошо, колкото другото. Дали журито наистина е харесало най-много Сефора, или е искало да изпрати послание до обществото, можем само да предполагаме. За съжаление конкурсите за красота няма как да избягат от това желание.

Точно като Евровизия с победата на Кончита Вурст преди 3 години и избирането на украинската песен миналата година. Според мен изпращането на послания по този начин по-скоро вреди на каузата, но е възможно да има и хора, на които им действа положително. А организаторите имат правото да поемат този риск. И да си носят последствията от него. Мис Хелзинки не е нито най-красивата на този конкурс, нито най-красивият черен модел. Още по-малко е „ШОК! УЖАС! Звяр! Европа загива!“.

Европа няма да загине дори ако брадясал мъж от Афганистан стане Мис Жешов. Това, че не можем да общуваме нормално помежду си обаче като нищо ще ни погуби.

Александър Николов

webcafe.bg