Нарекох генерал Румен Радев „Внезапният Герой“.  Добре звучеше, а беше и справедливо – заради нечаканата му поява и главно заради факта, че нямаше общо с Политическото Сметище.  Но два месеца след шокиращата му победа, „героят“ в него сякаш започва да се изхабява. А той самият, изглежда, не си дава сметка за това.

***
Всички се надяваха, че Радев категорично ще се дистанцира от Политическата Секта.
Да те харесат тъкмо заради твоята отстраненост от политиката, а ти да подбереш Огнян Герджиков за служебен премиер, е направо нелепо.
Хората харесаха Радев заради това ,че нямаше нищо общо с политическите пумпали, очакваха той да вразуми по някакъв начин политическата паплач – а той опря до Герджиков.

***
Така направи за смях и медийните си ухажори. Един от тях наскоро плонжира в краката на Бойко, като му съобщи, че е новия Цар Борис Трети Обединител.
Това беше доста конфузно, дори за обръгналия слух на Падишаха.
Сега обаче същият ухажор направи пореден лупинг/винт със задника нагоре и нарече Радев „хищник“.
Личните коафьори на генерала нямат спирачки – Ст. Данаилов пък го нарече „катил“.
И, какво стана накрая – Хищникът/Катил Радев натамани Герджиков за премиер.
Какъв хищник, по дяволите – направо се прояви като тревопасно животно.

***
Не е трудно да се прогнозира, че след два месеца, през които Герджиков ще вилнее, целият аванс на Радев пред Сектата ще се стопи.
Герджиков няма къде другаде да го заведе, освен към блатото на компромисите, пазарлъците и пр.
Ще бъде абсолютен позор, ако политическата Секта успее да прекърши и подчини и Радев, да го превърне в един от тях.
Заприлича ли на тях, той ще бъде свършен.

***
Надявах се, че от президентството ще се чува, образно казано, тропот на ботуши – а не пърхането на балетни палци.
Надявах се също, че там ще се наложат нови стандарти: на въздържаност, на промислено говорене, на достойнство, изобщо – ще имаме президент, който се стреми да проумее Българската Съдба.
И ще оставя свидетелства за достолепие и мъжественост, а не на задкулисни хитрувания.
Все още се надявам, че това ще се случи.

***
Самият избор на Герджиков премина в добрите традиции на оперетата: той сам си пусна слуха, че е поканен, но се опъвал, сетне отрече, че е канен, но киснеше непрекъснато в Парламента, за да излъчва поредното си комюнике пред наивните репортерки – банални номера, които допълнително отнеха от репутацията му, представиха го като един
съвременен Големанов.
И тъкмо, когато той омръзна на всички, Радев сервира „изненадващия“ си избор.
Сякаш беше взел решението си по време на някой сложен лупинг във въздуха.

***
Съвсем наскоро Радев беше казал, че не трябва да се прави „Бизнес с Миналото“.
Хубава идея – но изборът му на служебен премиер няма нищо общо с нея.
С Герджиков Миналото триумфално бе развято от кабинета на Радев.

***
Сега непрекъснато се припомня, че поредният служебен премиер е бил председател на Парламента. Но се пропуска факта, че той е единственият, който е свален предсрочно от поста си „за системно погазване на парламентаризма“– това стана факт и с гласовете на БСП.

***
Обаче не е възможно поне малкото пръстче на Нинова да няма участие в избора му.

***
Каква търговия е това?
С Миналото или с келявото ни настояще?
Има ли кой да му ги казва тия неща на Радев?
Един отличен финансист като Кирил Ананиев също щеше да му свърши работа, но Радев предпочете да разрови постната яхния на Миналото.
Той очевидно трудно ще се оправи с хитреците от Сектата.
И, впрочем, кой е неговият личен джобен Фуше?

***
Разбира се, назначаването на Герджиков може би не бива да се надценява.  Но то най-малкото е показателно, че Радев просто няма кураж да се довери на хора извън Сметището.  И това постепенно ще разяде образа му.
А и още отсега е подложен на коварни предизвикателства – щом вестникът на Прокопиев, един от най-фамозните спекуланти на Прехода, вече твърди, че Радев бил дал заявка да е президент на диалога и помирението.
Сега Спекулантът остава да му пробута трима-четирима свои хора за важни постове.
Хора като Прокопиев така моделират очакванията си – и почти винаги ги постигат.
Само с Костов не успяха, трябва да признаем това: той просто ги произведе в крадци и толкова.

***
А горката БСП – каквото спечели покрай Радев, сега го похарчи с Герджиков.

***
Но животът не е само тягостен, той ни поднася и щастливи мигове.
Например, много е възможно решението на Радев да е узряло, след като Герджиков му е рецитирал забележителното си стихотворение „Запек“ – една външно невзрачна творба, но в по-дълбоките й пластове има много разбиране за политическите ни нрави.
Вероятно, дори и авторът й не е наясно с това, но така се случва понякога в голямата литература.
Уж пробутваш реклама на някакво лекарство/ в случая „Дуфалак“/, а накрая цъфваш като премиер.

***
Радев сигурно дълбоко е бил впечатлен, дори потресен, от внушенията на „Запек“ и веднага си е дал сметка, че няма какво да си губи повече времето и да търси друг кандидат.

***
Впрочем, ето фрагмент от това провидческо стихотворение.

ЗАПЕК
Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш…
…
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака не го иска…

Това е истински апотеоз на изакването.
Е, може ли авторът на толкова възвишени стихове да не стане премиер?
Бориш се със запека – и управляваш държавата.
Как се прави сериозна политика с подобни идиотщини?
До там я докарахме – няма хора за нищо.

***
Но който и да се докопа до Властта, все гледа да запече родилният процес, за да не се появи нещо свястно на сцената, нещо по-различно от сегашните герои.
И така свестните намаляват до критичният минимум.
Въртят се едни и същи елементарни схеми, но в Запечената Българска Действителност те все се осъществяват.

Кеворк Кеворкян