Биатлонистът Владимир Илиев спечели европейската титла в спринта на 10 километра на шампионата в Полша. 29-годишният състезател от Троян даде специално интервю за БЛИЦ СПОРТ след успеха, с който пренаписа историята на родния биатлон.
– Владо, отмина ли еуфорията от спечелената европейска титла в Полша?
– Еуфорията не беше чак толкова голяма. Все пак най-важните състезания този сезон предстоят. В момента ме откривате в Германия, на лагер сме в Руполдинг. След няколко дни се отправяме към Австрия за Световното. Да, Европейското беше главен старт сред целите ми този сезон, но Световното е по-важно. Предстои доста скоро, подготвяме се с пълни сили за него (б.р – ще се проведе в Хохфилцен от 6 до 20 февруари). С добро класиране на Европейското можем да покрием по-лесно финансирането си за следващия сезон. Изискванията на спортното министерство за Световното са по-високи и по-трудно изпълними.
– Искаш да кажеш, че благодарение на извоюваната европейска титла си осигуряваш финансирането за следващия сезон ли?
– Така се получава. В някои спортове и осмо място им гарантира финансирането, а в биатлона e различно. Дори и осми да бъдеш сред такава жестока конкуренция, пак не е достатъчно да покриеш изискванията на спортното министерство. Никак не е лесно.
– Очевидно не летиш в облаците след триумфа в Полша, но няма как да не бъдеш горд с факта, че влизаш в историята на родния биатлон. Ти си първият наш участник при мъжете, който успява да извоюва европейската титла.
– Знам, че съм първият. Приятно е, но не мисля, че съм направил кой знае какво. Още нищо голямо не съм постигнал. По-рано бях готов за този успех.
– Какво не ти достигаше в предишни години да станеш европейски шампион?
– Някои от елементите, съвкупност от много неща е. А сега в Полша просто ми се получи.
– Кое е по-важно – стрелбата или бягането?
– И двата елемента са много важни. Без бягането не може, нито без стрелбата. Важно е двата елемента да ти бъдат на високо ниво.
– Отличната форма, която демонстрираш този сезон ли е върховата в кариерата ти до момента?
– Функционално се чувствам много добре. Беговите времена го доказват и резултатите. В стрелбата обаче имам резерви. Направих няколко силни класирания в Световната купа, но имах по-големи очаквания. В някои от стартовете не си постигнах целите, които си бях поставил. Целта ми е да вървя по-нагоре. Никога не съм доволен от резултата си. Може би чак, когато спечеля Световната купа, ще бъда доволен от себе си.
– Каква е формулата за успеха? Как извоюва европейската титла в спринта?
– Тя дойде в резултат на много труд и правилна подготовка през годините. Всичко е планирано и стриктно изпълнявано. Давам каквото мога на всяко състезание. Нещата невинаги се получават на 100%, за да постигна най-добрия резултат.
– Кое е по-значимо за теб – европейската титла или участие на Олимпиада?
– Участията на Олимпиади са доста голям провал в моята кариера. Бях във Ванкувър и Сочи, но все се случваха някои странни неща – сменяха ни треньорите точно преди Олимпиадата. Така се получи и двата пъти и реалната ми оценка е, че си беше голям провал. Догодина ми предстои трети опит, може да ми е последният – Пьончан 2018. Ще се постарая да залича провала от Ванкувър и Сочи. Последните две години доста често мисля за Олимпиадата през 2018-а. Нормално е, това е най-големият спортен форум. Всеки спортист се стреми към Олимпиадата, там са насочени всички погледи. Ще продължа да давам най-доброто от себе си, ще се постараем да работим повече в елемента стрелба. Искаме да продължим успешната традиция на българския биатлон.
– И може би се надяваш да няма нова смяна на треньора?
– Ръководните органи решават тези неща. Вече трета година сме с Николай Захаров. На миналите две Олимпиади все си слагаха треньора.
– Президентът на родната федерация Екатерина Дафовска какво ти каза и какви цели постави пред теб и другите ни състезатели до края на сезона?
– Много се радва, поздрави ме. Целта на Европейското е изпълнена на 100%, на Световното не знам точните цели. Всеки чака предно класиране, всеки гони влизане в Топ 15, това ще е добър резултат за мен. При нас никак не е лесно, в съвременния биатлон всичко може да се случи.
– Успехът ти като че ли остана в сянката на Григор Димитров, тъй като спечели европейската титла, докато той играеше драматичния полуфинал с Рафаел Надал в Австралия…
– Хората, които се интересуват от биатлон и са фенове на нашия спорт, са гледали състезанието и са ме подкрепяли. Убеден съм в това. В България традициите на зимните спортове откъм гледаемост не са чак толкова големи, въпреки че винаги сме имали успехи. Светът е такъв в момента, че медиите отразяват най-богатите – тенисът, футболът… нормално е да бъдат на първо четене. Но последните години забелязвам, че се увеличават феновете на биатлона у нас. Рейтингът доста се е вдигнал. Хубаво е, че състезанията ни се излъчват по БНТ и Евроспорт. Иначе в Скандинавието е различно. Там най-гледаеми са хокей на лед, ските и биатлона, чак след това футбол и тенис.
– Кой е кумирът ти?
– Бьорндален е уникален човек, пример за подражание, както на пистата, така и извън нея. Всички големи спортисти са добри хора. Бьорндален е земен човек, много скромен, винаги поздравява. С Фуркад е по-трудно да говориш, просто сме на различни нива. С руснаците смея да твърдя, че сме най-близки.
– Помниш ли първия път, когато го видя?
– Да – на Световното за мъже през 2007 година в Антхолц-Антерселва. Бях от младежкия национален отбор, но ме взеха при мъжете. Тогава за първи път видях на живо Бьорндален и се състезавах с него.
– Легендарният норвежец е на 43 години, как успява все още да поддържа това високо ниво?
– Талантът му е безспорен, голямата му любов към спорта, но не е само това. Много тренировки, правилно хранене, винаги си търси резервите и продължава да работи с огромно желание. Бьорндален е новатор в биатлона, всичко тръгва от него.
– Върху кой от компонентите ти и съотборниците ти в българския национален отбор изоставате от конкурентите?
– При чужденците е по-лесно. Те не са психически обременени. Предлагат им се много хубави условия за тренировки. Бьорндален, например, като се прибере у дома си в Норвегия, може да се подготвя само на няколко километра от мястото, където живее. А ние сме принудени да пътуваме, постоянно да бъдем по лагери. Другите си имат стрелбища, условията им са много добри, а в България не виждам кога това нещо би се случило. Иска ми се да бъда оптимист, но ми се струва, че никога няма да се случи. На много спортове у нас им куца тренировъчната база. Биатлонът е много скъпо спорт, нека не се заблуждаваме. Нужни са много пари, за да се направи стадион със стрелбище и ролбан.
– Кои са хората до теб? На кого искаш да благодариш след постигнатия успех в Полша?
– Много са хората, като започна от федерацията по биатлон, спортното министерство, което винаги е оказвало подкрепа и на нас. Персоналът, който е винаги до мен – треньорът Николай Захаров, помощник-треньорът, ваксмайсторите, доктор, масажисти, целият екип. Искам да благодаря и на личния ми спонсор – г-н Васил Арнаудов. Естествено и на клуба, в който съм израснал – Аякс (Троян).
blitz.bg
/със съкращения/