Това, че знакови фигури на червената олигархия идват много по-близко до властта е, разбира се, лоша новина. Още по-лоша е новината, че БСП напълно обърна идеологическия си курс на 180 градуса по отношение на международните позиции на България. През по-голямата част от последните 20 години Позитано подкрепяше – макар и не особено ентусиазирано – принадлежността на България към ЕС и НАТО като основен национален приоритет. Идеологическата линия по отношение на Русия беше, че принадлежността на България към Запада не пречи на добрите и сърдечни отношения с Москва, на съвместните енергийни проекти и т.н.

Ако оставим настрана доколко подобно твърдение е вярно, все пак можеше да се говори за припокриване на националните приоритети в позициите на основните политически партии и наличието на маргинални фактори, като „Атака“, които отказват да пеят в общия хор. Това, което вчера се случи официално на конгреса на БСП е практическо обръщане на приоритетите на българската национална позиция в разбирането на Позитано.

Членството в ЕС – за НАТО не се говори изобщо – се поставя в зависимост от желанието на партньорите ни и на Брюксел „да отчитат специфичните отношения на България с Русия“, отношението на София към санкциите върху Москва трябва да се промени радикално до „налагане на вето“. Някой би казал – това се говори само от такива като Светлана Шаренкова. Оставяме настрана кой дава микрофона на Шаренкова да говори тези неща от подобен форум.

Проблемът е по-сериозен – това, което Шаренкова говори, цялата зала го мисли и го аплодира. Лицемерната обвивка на „европейските социалисти“ падна на пода в НДК и отдолу се озъби старата комунистическа вещица, зачената в лозето на Габровски и превърнала се в болшевишки придатък на глобалната стратегия на Москва в епохата на и след Коминтерна.

Без съмнение, тази безболезнена метаморфоза на БСП от имитация на реформа към връщане към „естествените“ позиции от миналото е част от кризата на днешна Европа. Тя е част от успеха на Кремълския режим да подкопава и дестабилизира източната периферия на ЕС, да проблематизира смисъла на европейската интеграция и да съблазнява нищите духом с някаква „алтернатива“.

Каква алтернатива? Разбира се, чисто виртуална. Дори и съблазните за евтин нефт и газ са прозрачно лъжливи. Вижте последното изявление – интервю на белоруския президент Лукашенко. Но тази илюзорност не тревожи конгреса на БСП. Там са събрани два вида хора. Първите – олигарсите, сложили изцяло ръка върху партията, които предвкусват новите гигантски рушвети от съвместните проекти с „руските другари“ – подновяването на Белене, на някакъв вариант на Южен поток и т.н.

Вторите – видиотени от невежество регулярни туристи до Бузлуджа, за които Русия винаги е била първа родина, а България – евентуално втора. Няма да приключа с успокоителното „да се надяваме на…“ На нищо не можем да се надяваме. Само на самите себе си, въпреки, че се отчайваме от дерайлирането на поредния български влак към един по-смислен и по-достоен живот.

Огнян Минчев