След като на всички вече им омръзна от пируетите на лидера на ДСБ, днес той отново се опитва да се измъкне от ситуацията, в която сам се вкара. Никой вече не желае да работи с него, а това обрича ДСБ на сигурен провал в предстоящите избори. И Радан Кънев излиза с поредната идея, ако мине. Едва ли сам си вярва дори, но не може да се отрече, че пробва човекът. Замисълът е сравнително разбираем и правдоподобен – нека лидерите на другите партии подадат оставка, защото били работили с ГЕРБ, а и не стават много за лидери по принцип. Той също е готов да го направи, в името на общото благо, а такава саможертва е героична и принципна, както и полезна, хората искат нови лица. И всичко тръгва нагоре, десницата се сплотява, хората се радват, старите муцуни отстъпват място на младите, до всяко добро същество застава още едно и така нататък.

ДСБ бе доведено до пълна изолация от Радан Кънев, до положението, в което няма нито един партньор, нито един приятел в политиката. Това стана постепенно, с много усилия от страна на лидера им. Дори уж най-близките им хора, заради които Радан подскачаше цяла зима из парламента и обясняваше, как един гъз бил тяхното знаме ( цитирам, да не кажете, че нарочно си измислям думи), сега не искат да ги погледнат. А партньорите им в РБ вече не знаят даже какво говори Радан, но и не го слушат, до гуша им дойде. Обаче е добре да припомним как се стигна дотук, защото не е чак толкова отдавна. Учудващо е колко бързо партията на Костов се сгромоляса с Радан.

ДСБ първо наричаше Кунева ,,червена кукувица“, след това я взе за съюзник. Обясняваше, как Борисов бил мутра и тиква, след това направи правителство с него. Обвиняваше СДС във всички възможни грехове, вече три пъти прави коалиция с тях. Председателят на партията излезе в опозиция на правителството, в което министър беше зам-председателят на партията. Радан Кънев се обяви за опозиция в този парламент, а до края всичките им депутати стояха в коалицията, самият Радан Кънев беше съпредседател на ПГ на РБ до последния ден.

Сега обвинява колегите си в РБ, че работили с Бойко Борисов, а те с генерала Атанасов ни обясняваха как си пиели уискито и гледали мачове в Банкя с него. Кабинетът бил лош, но в този кабинет до края си държаха всички назначения, нищо, че бяха в опозиция. Ненчев му пишел лигави писма сега, а преди месец беше най-смелият евроатлантик и другар, Радан лично му стана адвокат, нали помните. Пляскаше и се прегръщаше с Христо Иванов, днес стана лицемер и високомерен. Май само с Татяна Дончева си останаха приятели, явно натам го влече.

Искам да кажа, че след всичко това да предлага на тези хора коалиция е смешно и нелепо. Никой не му е крив, че не му вярват вече. Почти няма нещо, което Радан Кънев да е казал, а после да не се е отметнал от него. Ако иска да си подава оставката, вероятно е добро решение, все пак той почти унищожи шансовете на ДСБ и техните избиратели да бъдат представени в политиката. Той обаче е решил да уволни лидерите и на другите партии, определя кой е достоен да е десен и кой не.

Пословицата казва, че те в селото не го искат, той за щерката на попа пита. Изобщо не искам да коментирам другото, което е също велико: демократ казва на други партии кой да им е шеф, назначава им лидерите. Поставя им ултиматум, да ги сменят спешно, иначе няма да си играе с тях. Понякога имам усещането, че този човек не знае какво говори.

За съжаление, заради Радан Кънев днес избирателите на ДСБ ще останат без представители в следващия парламент. Това е проблемът, не Радан. И си мисля, че СДС, като най-близката до тях партия, трябва да направи нещо. Да им предложи варианти, включително с кандидати в листите, за да може десницата да не се разпилее отново. Битката с БСП и левите националисти, с феновете на Путин и антиевропейските настроения е прекалено важна, за да се проваля заради самовлюбения Радан Кънев и подобни хора.

Емил Кошлуков

Демокрация днес