Как виждате развитието на Варна според приетия бюджет на града? Ще стигнат ли парите по пера на бюджета за всички групи, общности?

 Бюджетът който беше приет на последната сесия на ОС дава рамката за развитие на града през 2017 та година, той гарантира стабилност, реалистичен е, има ясни приоритети и безусловно рекордна макрорамка, защото ако си спомним преди 3 или 4 години достигаше едва 200 милиона, а днес надхвърля 280 милиона, което ясно показва развитието на Варна, подобряване работата на администрацията, а и тази макрорамка е със запазана данъчна тежест, т.е. без увеличени на данъците за хората и без дългови инструменти, с други думи чист бюджет, без кредити.

Считам, че основните ни приоритети, са ясно изразени с 18 милиона е увеличението за здравеопазване, с десетте милиона повече за образование, с обща стойност 104 милиона, което е рекорд. Имаме амбицията да започнем проектиране на сграда на Математическа гимназия, едно престижно учебно заведение, което има сериозни постижения, учениците достойно представят България на олимпиади и други състезания. Така ще решим и конфликта с основното училище. Надявам се да получим подкрепа от правителството за реализирането на тази идея.

 В контекста на този бюджет на Варна, кредитния рейтинг на Варна какъв е?

 Стабилен, той е по висок от националния, но няма как на града да е по голям от националния, за това е изравнен с него, с положителна тенденция. Повтарям, този бюджет е изчистен от кредити и дългови инструменти. Комбиниран със средствата които към днешна дата сме защитили по линия на европейските проекти и програми, около 150 милиона, за 2017 година на практика близо 420 милиона лева ще е макрорамката на средствата с които ще можем наистина да осигурим продължаване на обновяване и развитието на града.

 Ясно е, че чрез еврофондовете привличаме средства, готова ли е общината след 2020-та година да реагира на липсата им и да търси преки инвестиции, които от своя страна да работят за икономиката на града, чрез данъци и нови работни места?

 Различен ще бъде инструментариума на европейското финансиране след 2020-та година, което ни кара да се подготвим за този период. Самото увеличение на рамката на бюджета, показва, че градът се развива. Ако съдим по косвени показатели, като например стартирането на толкова линии на нискотарифни самолетни компании, е индикатор, че темпът на развитие на Варна е устойчиво. Ако погледнем динамиката на строителство, продажба на имоти- тя също е положителна в сравнение с другите градове на страната. Колкото и да е неизчистена цифрата, но рекордно нисък е показателя за процента безработица във Варна. Реализирахме силен туристически сезон. Все индиректни показатели за подобрената бизнес среда в града. Надяваме се съвместно с общините Аксаково, Девня, Белослав да развием обща икономическа зона, за да съчетаем възможностите и преимуществата на всяка една от тези общини. Виждате че тези общини обхващат Варненското езеро, включването на пристанище Варна Запад.

Запознах новият областен управител с идеята, предстои подписването на меморандум с тези общини. Убеден съм, че създаването на една такава обща икономическа зона ще е от полза за всички общини които участваме и ще е една сериозна стъпка и предпоставка да сме много по атрактивни за инвеститори създаването на нови работни места.

 Знаете, че за Варна се говори като за град чиято икономика е ориентирана към предлагането на услуги, не разчита толкова много на производство?

 Това безусловно е така и в това няма нищо лошо, този сектор няма как да не го развиваме. В този смисъл създаването на целогодишни линии които да свързват града ни е също сериозна стъпка в превръщането на Варна в дестинация за четири сезона, а това означава, че хората ангажирани в туризма, ще имат доходи в много по дълъг период, не само в летния сезон. А и всеки един турист, това са приходи в икономиката на града като цяло. Успоредно с това обаче градът ни трудно вече може да предложи терени за потенциални инвестиции в различни видове производства, а такива интереси има. Именно в тази връзка се сдружаваме в добрия смисъл, със съседните общини, защото разкриването на работни места там, са работни места и за варненци.

 На какъв етап е Проектът за интегриран градски транспорт, кой е крайния срок, билетната система не работи, т.е. не са изпълнени всички десет компонента?

Гледаме към втория етап на проекта Интегриран градски транспорт. За следващата година по линия на европейските проекти, се предвижда закупуването на нови автобуси и развитието на интелигентни транспортни системи, преброяване на трафика, светлинното оповестяване и т.н. В момента това което предстои, действително е пускането на билетната система, то е свързано и с решение на ОС Варна и унифициране на тарифните планове и актуализация на самата транспортна схема, което в нашите планове трябва да се случи на следващата сесия и непосредствено след това реално ще пуснем билетната система в действие.

Направиха се разчети по отношение бюджета на самия оператор, визирам „Градски транспорт”, направихме статистически ред по отношение на приходите след прехвърляне на линиите от частния превозвач. Остава висящ въпроса в известна степен с линии като 409, която остана в рамките на частен превозвач. Но вчера (петък, бел. р) бяха проведени разговори със синдикатите в „Градски транспорт” по отношение КТД, постигна се съгласие за двегодишен договор което показва усилия за постигане на стабилност и създаване на добра работна среда, което се надяваме да доведе повишаване качеството на услугата. Следващата трансформация която предстои на дневен ред, прехвърляне на част от контролните функции във общинско предприятие „Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение“ (ТАСРУД), тоест то ще генерира приходите от услугата Градски транспорт, а дружеството на практика ще изпълнява функцията на оператор.

 Какво включва втората част на Интегриран градски транспорт?

 Наред с продължаване обновяване на уличната инфраструктура, планираме със средства по европейските проекти, да закупим 15 нови автобуси, а правим разчети и в чисто финансов план и самото дружество да инвестира в закупуване и обновяване на автопарка.

 Ще се теглят ли заеми за това?

 Безусловно считаме, че вече има предпоставки и „Градски транспорт” АД на лизинг да обслужва под една или друга форма закупуването на нов състав, защото това също е икономически обосновано. Знаете че за стария автопарк и разходите са по големи и ремонтите, да не говорим за качеството на услугата. когато дружеството се менажира правилно, то лека полека ще има възможността да върви към такива инвестиционни стъпки. Всички тези разчети ги правим в момента, за да няма увеличаване цената на билета.

 Въпросите които ще ви задам са обвързани. Споменахме за новите автобуси. Колкото по нови, толкова по качествена е услугата и отделянето на вредни емисии по малко, безспорно. В този контекст е важно да стане ясно кога ще започне да функционира „Синята зона”?

В действителност не сме спрели да работим по тази тема. Знаете, че беше обявена обществена поръчка за софтуер който да обслужва „синята зона”. За съжаление все още вървят процедурите по обжалване на самата поръчка. Надяваме се това да мине като процес сравнително бързо, след което на база на избран изпълнител и софтуер, ще бъде пусната поръчка и за функцията „смс паркиране”. След тази процедура, на практика сме в абсолютна готовност поетапно да внедряваме „синята зона”

 Една тема която вълнува варненци. В разговор с главния архитект Виктор Бузев, стана ясно, че към собствениците на сгради, които не поддържат своите имоти, ще се предприемат определени стъпки, които да преустановят порочната практика. На какъв етап е тази идея, започнаха ли предписания към такива собственици и ще има ли реални санкции? Питането е и в контекста опазване паметниците на културата, защото отново станахме свидетели отново на самоуправство което не кореспондира с желанието на жителите на града.

 Знаете че близо две години активно работим по този проблем, защото недопустимо е буквално пред очите ни да изчезва облика на Стара Варна и моя лична амбиция е, да направя възможното е да съхраним духа на Стара Варна и това което е останало от нея.

Извърши се огромна по обем работа по отношение паспортизацията на сградите с културно историческо значение. Направихме необходимите стъпки и внесохме списък с 450 паспортизирани сгради в „Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН)и предложения за включване на още 300 нови сгради в списъка.

 Къде тогава е проблема, защо беше съборена Розовата къща?

 Обяснявам къде е проблема. Проблемът е, че в НИНКН изключително дълго време има организационни проблеми, като част от тях се свеждат до липсата на кадрово обезпечаване. Изключително дълго време там не е назначен конструктор, което е огромна пречка за следващите стъпки които законът ни дава на нас. Без присъствието на такъв представител от НИНКН в моментите на предписание и обследване на определените сгради, документите нямат стойност. Това е и причината за пореден път, на Розовата къща да бъде съборена и общината да не може да реагираме. Защото режимът е уведомителен. Въпросният собственик е длъжен единствено да ни информира как ще си извози отпадъците. В този връзка знаете, че подписах временна строителна забрана за имоти с национално културно значение и се надявам този мораториум да ни даде необходимото време за опазването на останалите сгради с архитектурна стойност, до момента в който и с министерството на културата и НИНКН успеем да направим трайна защита на тези обекти.

През последната година сме разпратили предписания на близо 100 собственика с конкретни срокове, с ясни изисквания. Проблемът е, че те внасяйки своите документи в в „Националния институт за недвижимо културно наследство”, отново се започва една процедура с неясни срокове и ставаме свидетели на това което видяхме онзи ден. Така че в момента заповедтта обхваща: архитектурния резерват „Одесос“, къщите по бул. Княз Борис I, по бул. Сливница, по ул. Преслав, бул. Владислав, бул. Мария Луиза, бул. Приморски, районът на Термите на античния Одесос, пл. Митрополит Симеон, пл. Независимост, край и в Морската градина, както и единични сгради, културни паметници с потенциал за опазване, които са отразени в общия устройствен план.

Говорейки за облика на Варна няма как да подмина темата за „дупката”

 Това е обект в сърцето на града тук сме задължени да направим конкурс по подобие за новата сграда на библиотеката. Нядавам се, да привлечем и за този конкурс чуждестранни бюра и архитекти и да получим прекрасни идеи за тази част на града.

 Въпросът със собствеността беше ли решен?

 Продължаваме да водим преговори със собственика там, но считам, че сме на финална права, за това си позволяваме да стартираме този конкурс с оглед междувременно да се търси реализация на финансирането му, вероятно и там ще потърсим помощ от правителството.

 Въпрос, чисто хипотетично: колко би струвало на Община Варна да е концесионер на градските плажове, примерно този в Аспарухово, който в голямата си част не се поддържа.

 Това е факт по отношение на плажа в Аспарухово и се надявам с инвестициите в пътната инфраструктура и с прехвърлянето на кея на рибни ресурси и парка, съм убеден, че атрактивността ще е по висока и се надявам, държавата да си изпълни ангажиментите по концесионирането и контрола, за да може да имаме качествени и чисти плажове.

bnr.bg