Проф. д-р Александър Чирков е най-известният български кардиохирург, баща на сърдечносъдовата хирургия у нас, извършил през 1986 г. първата трансплантация на сърце в целия Източен блок, включително и в бившия Съветски съюз. Той е създател и на елитната университетска болница “Св. Екатерина” и основоположник на модерната българска школа по кардиохи- рургия и кардиология. Познавач е на българската история и световната ли¬тература, на древния Рим и латинския свят.

Вън е пролет, изборите минаха, а вие изглеждате тъжен професор Чирков, защо?
Това е привидно състояние и не се дължи на възрастта… Но като гледам какво става у нас, по-точно в областта на здравеопазването, не мога да бъда радостен…Все по-често се питам както Хенрик Сенкиевич Quo Vadis? Къде отиваш българино? Въпросът е основателен и е отправен към хилядите болни и нещастни хора, към децата, които са бъдещето на този народ, на които не се помага, на жените и мъжете, които страдат от лошото медицинско обслужване, от грешни диагнози, от опита да бъдат ограбени жалките им доходи, от безмилостни доктори… Навярно това ме кара да бъда тъжен, а не се дължи на моите години…
Ако се върнем назад във времето искам да разбера, защото напуснахте Германия и се върнахте в България, когато имахте възможност в тази добре подредена държава да преуспявате? Когато дойдохте у нас вече бяхте известен германски професор в университета във Фрайбург, уважаван лекар, учен с международни известност и признание за Вашите лечителски умения? Защо го сторихте?
Добър въпрос…Случи се така, че бях поканен през 1984 г. от българското правителство да създам и организирам модерната българска кардиохирургия. За жалост тогава тя беше в пълен застой и 50 на сто от оперирани почиваха… Договорът, който сключих с българското правителство като германски професор, беше да организирам модерна и съвременна болница, каквито имаше в Запад и в Америка. Дойдох и организирах свой лекарски екип, който още през 1986 година под мое ръководство извърши първата сърдечна трансплантация на сърце в целия Източен блок. Затова бях награден с орден “Стара планина” I степен лично от г-н Тодор Живков. Нашата суперболница, ако мога така да я нарека беше посещавана често от медицински светила от Америка и Западна Европа. Те винаги изказваха своето възхищение от постигнатото, за толкова кратко време. Не случайно министър Чазов, след като посети “Света Екатерина” по националната телевизия заяви, че иска да има такъв професор като Чирков в своя кариодлогична болница в Москва…
Тогава наши екипи често посещаваха Иран, Сирия, Либия и Алжир и оперираха сърдечноболни деца. Господин Живков казваше, че по този начин, ние повишаваме авторитета на България. А изграждането на болница “Света Екатерина” не струваше нито лев на българския данъкоплатец. Тя бе построена със средства, които бяха дарени на моята фондация от спонсори в Германия, Холандия, Австрия и САЩ.
Редно е да изясним един важен въпрос: защо повече от вашите ученици не признават, че вие сте техния учител? Сред тях са имената на изявени наши сърдечни кардиохирурзи, които в своите биографии отбелязват, че са възпитаници на западни клиники и са учили най-вече в САЩ?
Това е характерна черта за българина…Той не обича да си спомня, откъде е тръгнал, кой му е държал ръката, кой го е изпратил да учи в чужбина…Точно такива са мнозина от добрите ни днес кардиохирурзи като проф. Генчо Начев, проф. Людмил Бояджиев и много други лекари и медицински сестри, които лично някога изпращах да се учат в Америка и Западна Европа. Използвах поканите за специализация отправени до мен от най-известните чужди клиники, те поемаха разноските и нещата потръгнаха. Връзките и близостта ми с колеги от западния свят, с които бях работил и се познавах добре, помогнаха на нашите момчета да се научат да оперират и да помагат на българите…Не съжалявам за това и за мен не е беда, то си е за тяхна сметка… Аз нищо не губя от непризнанието, нека това да тежи на тяхната съвест, ако я имат…
Какво мислите за министъра на здравеопазването д-р Илко Семерджиев. Не Ви питаме за предходния министър на здравеопазването от правителството на Борисов 2 защото го знаем?
Д-р Семедржиев е един силно прагматичен човек и добър лекар… Още като министър в кабинета Костов постави началото на реформата в българското здравеопазване. Вярно, че като член на днешното служебно правителство, д-р Семерджиев не разполага с достатъчно време за да извърши цялостна здравна реформа. Но съм доволен от него, че се зае с премахването на пръстовите отпечатъци – една нелепица, която обърка и лекари, и пациенти.

Надявате ли се министър Семерджиев да възстанови справедливостта и Ви върне болницата, която сте създали със знания и личен опит, превръщайки я във флагман на българското здравеопазване?
Естествено би било справедливо, ако това се случи… Макар че народа отдавна нарича тази болница Чирковата… А както е известно народа никога не греши… По-тъжно е, че и пациенти и колеги отбелязват със загриженост сериозният регрес, който е настъпил в развитието на болничното заведение през последните десетина години… Чувствително е понижено нивото на обслужване, не се поддържа модерната структура каквато я оставих преди време, занемарена е хигиената, младите лекари не получават нужната подготовка в своята квалификация…Тези които напуснаха след мен, продължават да работят и днес в “Сити клиник”, в болница “Токуда”, в университетските болници на Пловдив и Бургас…Така че посятото от мен не може да бъде уволнено… Днес то не спира да дава добри плодове и това искрено ме радва …
На какво се надявате и какво очаквате някога да се случи?
Никога не съм го казвал, но съм длъжен да отбележа, че преди години успях да помогна и на Варна и на региона като част от дарените средства от спонсори на моята фондация предоставих безвъзмездно за изграждане на варненската кардиохирургия и спешното отделение към университетска болница “Света Марина”. Докато бях изпълнителен директор на “Света Екатерина” – цели 20 години, не съм допускал сериозни преразходи в болницата, за което бях обвинен и уволнен… Моето правило е да вземам от богатите и да лекуват бедните и безпарични пациенти, които не могат да си го позволят. Дори когато празнувахме 20 годишния юбилей на болница „Света Екатерина” на тържеството тогава президента Георги Първанов отбеляза, че всички болници в страната трябва да се равняват по постиженията на нашата болница.
Малко по-горе цитирах Хенрик Сенкиевич, а мнозина познавачи на римската история сочат, че Нероновата епоха (37-68 г) добре е до се изучава точно по този роман. Там времето и персонажите са показани в един титаничен сблъсък между езичеството и християнството, в борба между старото и новото, което стремително нахлува в човешката история и цивилизация. Винаги съм се възхищавал на хуманизма на това мащабно литературно платно, където по един неповторим начин се сочи колко безценен дар е човешкия живот. Ето защо в центъра на всичко винаги съм поставял човешкото здраве. То е било в основата на търсене на човешкото щастие. Без добро здраве не е възможно нито щастие, нито човешкият прогрес. А това се постига чрез много знания, с много любов към пациентите, със съчувствие към тяхното страдание и желанието всеки от тях, да бъде излекуван и върнат обратно при неговото семейство. Винаги съм се чувствал крайно доволен, когато съм успявал да помогна на някого и да го направя малко щастлив…Днес все още го правя, радвам се на моите пациенти, които са пръснати из цяла България и ми е драго, когато споменават името ми. Често ме поздравяват и съм част от тяхната лична съдба и техния живот…Тъжно ми е когато гледам колко са нещастни днес повечето българи, колко са отчаяни и безпомощни в трудните дни, с малките доходи и ниски пенсии…А колкото до справедливостта дали министър Семерджиев ще прояви към мен и ще заличи обидата, която получих незаслужено преди години, едва ли е толкова важно… Ще припомня, че хората трябва да престанат да се чувстват безпомощни. Още древните римляни са разбрали, че обединението изгражда малкото, разединението разрушава голямото! Нека се обединим около това разумно начало и да бъдем добри дори към лошия, тъй като това е начинът, чрез който да го култивираме и приобщим към цивилизованото общество. Ако желаем нашите възрастни хора и самотни родители, да се радват на живота, колкото младите, чието израстване и подготовка за живота са продукт именно на възрастните в тази страна, ние трябва да изградим една институция в администрацията, която да се грижи за тях, както в здравословно, така и в хуманно- обществено отношение. Едва тогава можем с гордост да се наречем цивилизована страна, която се населява от добри хора.

интервю на Ивайло Георгиев