Юристката Кристина Диманова е учила в ямболското училище „Христо Смиренски”, където системно е малтретирана ученичка. Ето какво си спомня тя от пребиваването си в това училище: „Това е първото училище, в което съм учила. И което доброволно в 4 клас, на 11 години пожелах да напусна, след като настоящия директор беше поставен на поста му ( явно вече 18 години стои там). След като на 11 години една учителка си позволи да ме плесне по бузата – нещо, което никога не ми се беше случвало и беше голяма обида за мен. След като от това не последва нищо…След като бяха назначени и лансирани незнаещи и неможещи протежета на въпросния директор, които бяха твърде далеч от учителската професия. След като с изумлението на 11 годишно дете не разбирах защо този човек, който сричаше написаните си речи на празниците с вида и говора на професионален тракторист (без да искам да обиждам професионалните трактористи), може да оглавява любимото ми училище.
С тъга, но без изненада установявам докъде може да девалвира безхаберието и липсата на професионализъм в училище. Бездействието на възрастните пред насилието на децата, е причината за насилието на децата. Насилието, което възрастните упражняват към децата – физическо и психическо, е причина за насилието на децата. Но не всички деца на 11 години имат съзнанието да направят оценки и свободата да вземат сами решения. Някой 11 годишни деца проявяват неразбирането си и агресията си върху други деца. Защо обаче гледаме тях, а не наказваме цинизма на възрастните? И как е възможно след 18 години тези хора все още да стоят на тези столове?“

barometar.net