В страна обладана от стремежа към материални придобивки, да се празнува Денят на Народните будители е необходимо. Не че за един ден мисленето на материалистите ще се промени, по-важно е младите хора да чуят имената на будителите. Който иска да прочете и за делата им. Това няма да промени нищо в България, обвита в дебелата паяжина на олигархията и политиците. Няма да ни извади от Матрицата, няма да намали влиянието на оядените олигарси и политици. Положението е безнадеждно и имаме нужда от народни будители. Гинекологът Георги Стаменов бе обявен за народен будител, но той е лекар, върши си прекрасно работата, но не може да разбуди заспалия български дух. Тази сутрин той каза: „Най-трудно е когато човек каже: „Уморих се! Не мога да направя следващата крачка!“ Будителство е да му кажеш: Ще остана до теб и ще ти помогна да я направиш!“ Такива са измеренията на будителството днес: да помогнеш на ближния да преодолее труден момент. Мащабът на Ботев, Левски и Раковски ги няма, няма го възрожденския плам на Каравелов. Има оскотял в битката за материални придобивки народ, който мечтае да спечели от лотарията, за да си купи нова кола и апартамент. Това е колкото тъжно, толкова и трагично!

Всяка година на Деня на Народните будители се замислям, кой в днешно време е  народен будител. Тази година се обадих на режисьора Теди Москов, за да му кажа, че за мен е народен будител и със спектаклите си прави опит да  ни извади от летаргията, еснафлъка и материалистичното мислене. За мен няма български творец, който така безпощадно и остроумно да прави дисекция на недъзите на обществото, да ги осмива и чрез сарказма и хумора си, да ни подтиква да бъдем по-добри.

А ето какво казва по повод обявяване празника на Народните будители за общонационален министър Стоян Омарчевски: „…Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…“

Иво Югов

www.barometar.net