Много ми хареса една мисъл на покойния, бивш председател на парламента Йордан Соколов. Цитирам по памет: „Когато ме обиждат не страдам аз, страдат тези които го правят!“ Мъдро казано. И вярно. Същото е и със завистниците. Когато завиждат не страда този, на когото завиждат, а самите те. Умират по-малко с всеки успех на обекта на завист. Да обиждаш хората и да завиждаш показва колко дребна душа носиш, нищо друго. Една женица преди време ми обясняваше, че журналистиката била бизнес?! Да, за някои е бизнес, но едно кадърно момче я беше контрирало, че на стари години става по-трудно да завърташ задните си части. И „бизнеса“ става все по-труден, отдолу идва новата смяна въртиопашки. Е, има и изключения?! Коритаров стана голям защитник на ДПС, Тома Томов и Елена Йончева станаха депутати,  Сашко Симов / който написа, че може да се изпикае пред централата на ДСБ/, също е депутат.

Нямам обяснение само за Тома Томов. Брилянтен интелект, прекрасен анализатор – депутат?!. Димитри Иванов не жертва биографията си, градена години за 5000 лв., а продължава да пише. Обругаваният Кеворкян – също. Но Тома Томов? Не вярвам да е останал без пари и работа, че на стари години да става политик. Нищо не е казал в парламента, едва ли ще каже. Какво прави там тогава? Елена Йончева поне наобикаля оградата на границата, показва нередности, разбута идилията на Делян Добрев в Хасково. Тома Томов не прави нищо.

Не можем да съдим никого за избора му. Жалко, че Тома Томов изостави професията, за да стане един от многото депутати. А за дребните души, които се хранят от обидите и от завистта си винаги настъпва Видов ден. Тогава те плащат за всички идиотщини, които са казали и за завистта, която е разяждала душите им.

Иво Югов

www.barometar.net