Варна е моят град! Варна диша, Варна те замайва с морския въздух, с писъка на чайките, със свободния си дух. Варна е ключът за в къщи, тя е бабата със синя коса, която ни разказваше как се е къпала в магарешко мляко, като млада, утрините, в които чувах в просъница: „Вехтошарууу, стари дрехи купувам!“ и „Рибеее, рибеее..кефал рибееее!“, колоритният фото Мексико, Рибарският мост от който скачахме във водата, попчетата, които ловяхме под Аспаруховия мост, прашната топка, след която тичахме, ожулените колена, тя е момичето, което държах за ръка и целунах в Морската градина. Варна е мирисът на водорасли и черупките от миди и рапани, локвите в които шляпахме, фунийките, патлангачите с барабонки, досовете на лимките, кино „Култура“, където гледахме филмите с Гойко Митич, бордюрите, на които играехме на ръбчета, а когато пораснахме седяхме на тях и мечтаехме. Варна е град за любов, тук се пробудиха първите трепети на сърцето ми, Варна е дъждът, който трополи на перваза, разделите, изневерите, тъгата. Варна е шумна през лятото и тиха през зимата. Тя разтваря топлата си пазва за всеки, който иска да се сгуши в нея, да погали морето, да тича по пясъка, да посрещне изгрева на морския бряг. Варна е гезмето, по което се прибирам рано сутрин, тя е уютната улица по която вървя, първото крайбрежното капанче, Младежката дискотека, където слушахме „Щурците“. Варна е стиховете на Валери Станков, картините на Стоимен Стоилов, пламъка в очите на Катя Папазова – тя е дух, който веднъж проникне ли в теб – остава за цял живот. От Варна е трудно да си тръгнеш, а дори да го направиш, тя остава завинаги в теб.

Иво Югов