Има резон в желанието на кмета на Варна, Иван Портних,  да се осигурят средства за социализация на манастира в местността Караач теке, за епископската базилика на древния Одесос и раннохристиянската църка в местността Дажанавара. Друг е въпроса колко туристи ще привлекат тези архитектурни обекти. Защото във Варна е открито най-старото обработено злато в света, но градът близо 50 години не се възползва от този уникален шанс. Ако в Гърция бяха открили Варненския халколитен некропол щяха да продънят небесата и да го рекламират във всички световни медии. Гърците щяха да привлекат и милиони туристи. Но Варна не е Гърция и нашето съкровище обикаля европейските музеи за жълти стотинки. И ще продължи да обикаля – докато във Варна не бъде направен Музей на открито на некропола, с възстановка на гробовете, с екскурзоводи, със съпътстващи исторически презентации. Идеята за такъв музей е от 1989 г. и е на Иван Иванов – археолога, който проучи некропола и го опази от домогванията на софиянци. Иван Иванов ми е споделял разочарованието си, че Варненския некропол обикаля музеите в Европа за нищожни суми и почти не се задържа във Варна.

Парцелът, където бе открит некропола вече е държавен и нищо не пречи на местната власт /с подкрепа от правителството/ да изгради такъв музей. Да се направи мащабна рекламна кампания и Варна да привлече туристи от цял свят. Манастирът в Караач теке /да ме извинява професорът ми по археология К.Попконстантинов/ не може да привлече туристи, дори и в него да бъдат открити още от мощите на Йоан Кръстител.

За жалост изтървахме и шанса да привлечем европейски средства за изграждането на Музей на открито, след представянето на Варненския некропол в Европейския парламент, организирано от евродепутата Емил Радев. Изтървахме и момента, когато европейските медии пишеха за некропола. Колко момента /години/ още трябва да пропилеем?

Иво Югов

www.barometar.net