13 учени от България и Русия участват в Международната научно-практическа конференция „Преподаване на езици и култура в парадигмата на хуманитарното образование“, чийто домакин е Община Девня. Организатори на двудневния форум са Руският държавен хуманитарен университет – гр. Москва и Институтът за стимулиране на Икономиката – гр. Варна, информира devnyanews.blogspot.com
Конференцията се оказа „прощъпулникът“ на чисто новата и модерно оборудвана пленарна зала на общинската администрация. Събитието откри кметът на Община Девня Свилен Шитов, а приветствие бе прочетено от името на проф. д.и.н. Георги Колев, ректор, на Шуменския университет, който е най-големият академичен център за подготовка на русисти в Североизточна България.

„За мен е чест и удоволствие да бъдем домакини на толкова висок форум. Надявам се, че работата, която Ви предстои, ще бъде успешна и ползотворна“, заяви Свилен Шитов. Той подчерта, че Девня е показателен пример за близките отношения между България и Русия, базирайки се на факта, че повечето индустриални гиганти на територията на общината са били изградени благодарение на съветски специалисти в средата на миналия век.
Благодарности за перфектната организация на събитието към кмета изказа директорът на Института за стимулиране на икономиката акад. проф. д-р Велико Иванов, както и ръководителят на руската научна делегация проф. к.и.н. Алмазия Катаева.
„Ние бихме помогнали в разработването на редица елементи на управлението на общината и развитието на нейната икономика“, заяви академикът, който определи Свилен Шитов като млад, амбициозен и компетентен кмет.
Отношенията между България и Русия бяха сред основните акценти в първия ден на форума. В приветствието си към участниците и гостите акад. проф. д-р Иванов акцентира, че Западът, в лицето на някои общества, работи срещу Русия и руския език. „Това е особено очевидно в случая с Украйна, но нима ние, в България, не знаем как са работили и срещу нас Сърбия и Гърция по отношение на езика в Македония“, попита риторично академикът.
В своя доклад „Българо-руските отношения след 90-те години“ проф. Минчо Минчев от Управителния съвет на Евразийски клуб – България изтъкна, че 30 години по-късно в политиката между двете държави е настъпила ледена епоха.
„Тези, които не харесваха нашите отношения с Русия, са добре платени, издигани, зад тях стоят мощни външни сили, които искаха да направят невъзможното – да откъснат България, да откъснат българската култура и българския народ от руския. За 30 години не успяха. И 300 години да се опитват – няма да го направят“, категоричен е проф. Минчев. Той изрази позиция, че българската образователна система трябва да възстанови задължителното изучаване на руски език в училищата, а след това и във висшите учебни заведения. И при това положение интересът към руския език у нас е на второ място след английския, посочи ученият.
„Изминалите 30 години бяха една голяма проверка доколко българският народ е бил свързан с Русия. Тук искам да отворя една скоба, за нас Русия – това е самата Русия, Украйна и Беларус. Това е историческата Русия, а всичко друго е едно изкуствено временно явление и аз съм убеден, че рано или късно тази Руска Европа ще просъществува. Нашата страна е член на Европейския съюз, но какво представлява ЕС – това е културно-историческо, а не е географско понятие. Имаме англо-саксонска култура, която нахлува в България много агресивно, хвърлят се милиони… Нашите руски приятели даже не могат да си представят какви инвестиции се правят от Фондация „Америка за България“, подчерта проф. Минчев.
Конференцията продължи с четене на научни доклади на различна тематика и проблематика от български и руски лектори, сред които проф. Алмазия Катаева, проф. Ирина Воронцова, проф. Олга Бикова, доц. Маргарита Мартинова, доц. Любов Ершова, доц. Ирина Костина, старши преподавател Елена Кондрашова, доц. Сергей Волков, доц. Тодор Недев, кметът Свилен Шитов, директорът на Музея на мозайките в Девня Иван Сутев, студентката Алина Крохина и др. Програмата на първия ден на форума продължава с поетична среща „Докато свещта гори“ в комплекс „Вълшебен извор“.