Заради натиск от крайнодесни партии правителства налагат допълнителни критерии за приемането ни в Шенген, казва в интервю пред „Монитор“ евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ.

– Г-н Радев, преди няколко дни се появиха публикации, че Хърватия очаква да покрие техническите критерии за Шенгенската зона до края на годината и се надява до 2020 г. да се присъедини. Това изненадва ли ви и може ли да ни изпревари?

– След присъединяването на Хърватия към Европейския съюз тя започна да работи за прилагане на нужното европейско законодателство с цел присъединяване към Шенген. Към този момент страната е покрила по-голямата част от техническите критерии за присъединяване, като напр. защита на личните данни, и от миналата година има достъп и използва Шенгенската информационна система. Работата й обаче не е приключила. Част от критериите, които Хърватска все още трябва да изпълни, са свързани с подсигуряването на сигурността на границата с Босна и Херцеговина, особено имайки предвид, че много мигранти от Близкия изток влизат нелегално именно през тази граница. Освен това трябва да продължат обученията на полицаи и гранични служители, както и въвеждането на европейските мерки относно полицейско сътрудничество, реадмисия на мигранти, визова политика, както и съдебно сътрудничество по наказателни въпроси. След като страната приеме нужните мерки и закони, предстои оценка на Европейската комисия за изпълнението на всички тези технически критерии. Ако бъде дадена положителна оценка, ЕК ще препоръча на Съвета да приеме решение за присъединяването на Хърватия към Шенген.

Държавните ръководители на Хърватия се надяват това решение да бъде взето до 2020 г., особено с оглед на предвиденото за тогава хърватско председателство на Съвета на Европейския съюз. Дали това ще стане обаче зависи от една страна от самата Хърватия – дали наистина ще успее да изпълни всички критерии до края на тази година и дали ще получи положителна оценка от Европейската комисия. От друга страна е нужно положително решение от Съвета, което, както знаем от българския опит, не е толкова лесно за получаване и за съжаление бива повлиявано от вътрешнополитическата обстановка в държавите, които трябва да вземат решението.

– Ние непрекъснато получаваме подкрепа, изтъква се, че опазваме границите добре, но този въпрос като че ли все още е с повишена трудност за нас. Защо се получава така?

– В действителност многократно получаваме политическа подкрепа за приемането ни в Шенген. Още преди шест-седем години сме изпълнили всички технически критерии за присъединяване и Европейската комисия от тогава многократно призовава да станем част от Шенген. Имаме личната подкрепа на председателите Юнкер, Туск и Таяни, както и широка подкрепа в Европейския парламент, който още през 2011 г. излезе с резолюция, даваща съгласие за присъединяването на България и Румъния в Шенген. Проблемът обаче е липсата на политическа воля от определени държави-членки да поставят спазването на европейските закони и правила над вътрешнополитическия натиск, на който са подложени. Европейските правила са ясни – ако са изпълнени законово определените технически критерии, се взима положително решение за присъединяването на дадена страна в Шенген. Това, което се случва, е че заради вътрешнополитически причини и натиск от крайно-десни партии, някои правителства като холандското например, налагат допълнителни критерии като условие за приемането ни в Шенген. Намирам това за недопустимо. Правилата следва да са еднакви за всички, а не да се променят на която държава както й харесва.

– През лятото се появи информация, че всъщност отговорът дали с Румъния ще бъдем приети в Шенген ще стане ясен този месец. Вие имате ли такава информация?

– Правителството работи усилено за скорошно приемане на България в Шенген. Вярвам, че в последните години сме се доказали като сериозен партньор – доказали сме се с успешното пазене на външната граница с Турция, непрекъснато си сътрудничим с европейските правоохранителни органи, предоставяме информация в европейските информационни системи. Освен това аз непрекъснато се старая българските интереси да са защитени, когато се правят промени в шенгенското законодателство или се въвеждат нови изисквания за охрана на външните граници на ЕС. Уверен съм, че в скоро време тези наши усилия ще бъдат възнаградени и ще станем част от Шенген.

– Трябва ли да бъдем отделени и да не вървим в пакет с Румъния?

– Относно Шенген ще бъде техническо трудно да сме отделени в момента, защото е нужно време за техническата подготовка на българо-румънската граница, ако има такова разделение. Но това, за което ще настояваме, е разделянето на България и Румъния относно Механизма за сътрудничество и проверка, където също вървим в пакет още от присъединяването ни. В последно време виждаме развития в Румъния, които определено не са в положителна насока, и за съжаление влияят и на имиджа на България точно заради тази обвързаност на двете държави. Станахме свидетели на провала на антикорупционния модел в Румъния, извършвани са редица законодателни промени, които връщат страната години назад. Тези притеснения бяха обсъждани в рамките на дебат в пленарната зала на Европейския парламент миналия месец, когато се чуха много остри изказвания за случващото се в страната. В същото време България изпълнява всички препоръки, които бяха дадени в доклада от 2017 г., като очакването е ако бъдат изпълнени, до края на мандата на тази Европейска комисия механизмът за България да бъде прекратен. В Румъния обаче отстъплението е доста голямо и това може да заплаши нашите усилия за прекратяване на мониторинга от Брюксел, ако продължаваме да вървим в пакет.

– А проблем ли е, ако бъдем приети в Шенген само по въздух и вода?

– Поетапното влизане на България в Шенген, първо по въздух и вода, е една от разглежданите възможности. Естествено идеалният сценарий е за отпадането на всички гранични проверки, вкл. сухоземни такива, което ще улесни трафика по българо-гръцката граница и ще подпомогне износа.

– Другата гореща тема от последните дни е Македония. Притеснява ли ви сложната ситуация там след референдума?
– Ситуацията в Македония наистина е сложна – от една страна повече от 90% от гласувалите на референдума подкрепиха споразумението за името, от друга страна не бе постигнат необходимият праг за валидност на допитването. Страната стана жертва на целенасочена кампания, призоваваща хората да не излязат да гласуват. Споразумението прокарва пътя на Македония към Европейския съюз и към НАТО поради много причини. То е проява на добросъседски взаимоотношение и на уважение към другите нации, докато в същото време запазва историческото и културно наследство на Македония. Всичко това са европейски ценности, които Македония трябва да докаже, че може да приеме, ако иска да стане част от европейското семейство. Още по-важното е, че приемането на това споразумение ще донесе стабилност на Балканите, която може да бъде само от полза на Македония. То ще позволи на страната да мисли дългосрочно за своето развитие, ще доведе инвестиции, ще подобри стандарта на живот на хората.

– Може ли това да окаже влияние и върху нашата страна и опасявате ли се от предсрочни избори там?

– Всякаква форма на нестабилност на Балканите, особено при нашите съседи, неимоверно влияе на България. Предсрочни избори в Македония са притеснителни, защото те ще са в резултат на отхвърлени конституционни промени за промяна на името. Това означава, че не само спорът за името няма да бъде разрешен, а ще доведе до политическа криза, каквато за последно видяхме през 2015 г., и ще забави реформите, които трябва да бъдат извършени в Македония. Обикновено в такива случаи най-много страда обикновеният човек.

– А може ли да се стигне наистина до удължаване на преходния период при Брекзит и до какво би довело това?
– Не мисля, че ще стигне до удължаване на преходния период при Брекзит, но е възможно в последния момент да се вземе решение за удължаване на преговорния процес за излизането на Великобритания от ЕС. Но това би било решение наистина в последния момент, ако се стигне до него. Такова развитие би било проблематично с оглед на предстоящите европейски избори през май 2019 г., защото ще възникне проблемът дали и как Великобритания ще проведе такива избори. Но засега всичко това е в сферата на спекулациите. Последните година и половина доказаха, че нищо по отношение на Брекзит не е обичайно и че могат да се очакват много изненади, дори в последния момент. Все пак усилията на всички трябва да бъдат насочени към постигане на навременна сделка за излизането на Великобритания от ЕС – това е в интерес не само на Брюксел и на Лондон, но е от изключително значение за бизнеса и най-вече за обикновените граждани, които неимоверно ще бъдат засегнати под една или друга форма.