Когато в Добрич осветиш как се усвояват парите от еврофондовете, комшия на кмета, който се оказва прокурор, започва да те разследва по анонимен клеветнически сигнал. А когато разследващият журналист потърси правата си пред по-горна инстанция, му съобщават, че не са установени нарушения. Тази история я разказвам специално заради властта, която от няколко дни се гневи, че образът на България бил очернен с фалшиви новини, че се пишели „чудовищни неща“ за свободата на словото у нас, че в страната ни нямало поръчки над разследващи журналисти и въобще демокрацията е царица. Затова сега ще припомня какво прави прокуратурата на провинциалния Добрич, когато журналист започне да пише за злоупотреби с европари. С факти и документи.

През миналата година направих поредица от разследвания за водния цикъл на Добрич. Става дума за най-голямата търговска сделка на града, която е за 115 млн. лева, а средствата са осигурени от еврофондовете. Всички разследвания се базираха на официални документи – запитване по ЗДОИ, публикации в АОП или факти, проверени от минимум три независими един от друг източници. Така публикувах с безспорни доказателствата, че „Близо половин милион е предвиден за заплати на 8 души, управляващи водния цикъл на Добрич“.

После съобщих, че има специална обществена поръчка за първи копки и рязане на ленти. Разказах още, че търговете за водния цикъл са обявявани в несъществуваща медия. През октомври 2017-та пък разкрих, че: „Пиарка, секретарка и общински съветник са в управата на водния цикъл на Добрич“. Публикувах и какви възнаграждения ще получават тези общинари. Разследването предизвика огромен обществен интерес, текстът беше цитиран от доста неместни медии. Неместни, защото местните не пишат срещу властта. Интересът на местната прокуратура към публикуваната информация също беше нулев. Държавното обвинение не само, че не се самосезира за проверка на конфликт на интереси, ами позволи на тайна репресивна машина да мачка и тормози автора на разследването. В разгара на гражданското негодувание пък кметът Йорданов, който е основен герой в разследванията ми, написа на стената си във фейсбук:

„Относно нападките на някои сайтове и странички на лични „медии“ заявявам следното: Няма да вляза в тази говорилня, няма да се оправдавам за скалъпени лъжи. Сезирани са компетентните хора и институции, за да не се допуска клеветите да определят общественото мнение.“

И компетентните органи и институции наистина се оказаха сезирани. На 23 ноември трима инспектори от Инспекцията по труда се изсипаха пред жилището ми, за да ме проверяват по анонимен клеветнически сигнал за незаконно нает персонал. Наложи се да направя разследване и да установя, че срещу мен, Юлияна Велчева, има подадена жалба до множество институции от несъществуващото лице Вяра Асенова Антонова. Някакъв пасквил, написан в тротоарен стил и без необходимите данни за жалбоподавател, но пък адресиран до КОНПИ, прокуратурата, митниците, НАП, Инспекцията по труда, СБЖ и национални и регионални медии.

Въпреки че съдържанието на сигнала е жълто-кафяво, а жалбоподавателят фалшив, въпреки че според българското законодателство и ЕКПЧ журналистите не трябва да бъдат преследвани по наказателен ред за текстовете им, прокурорът от Районна прокуратура Маринела Марчева издаде постановление, с което нареди да бъде проверена професионалната ми дейност. Държавната обвинителка, която впоследствие се оказа съсед и съкооператор на кмета Йорданов, поиска от Икономическа полиция да търси „недостоверно отразяване на обществени и политически събития“ в работата ми и да разпитва за „конкретни статии, имена на политици или общественици, събития“.

Какво е търсила Икономическа полиция не зная, но през януари т.г. бях призована да дам писмени показания. Ден след снемането на показания написах публикация по темата.

Резултатът беше, че прокурор Марчева спешно постанови отказ за образуване на досъдебно производство. Как щеше да продължи проверката, ако не бях оповестила скандалната история, не се наемам да гадая. Но мога да кажа как нарушилата конституционните ми права прокурорка остана ненаказана. Тя не беше санкционирана от Окръжната прокуратура на Добрич, въпреки че бяха отлично запознати с казуса. В опит да пробия местните договорки, спогодби и откровено махленски нагласи, изпратих писмо до главния прокурор Сотир Цацаров. В сигнала описах цялата история, разказах как държавният обвинител Марчева нарушава конституцията и по фалшив сигнал разпорежда на Икономическа полиция да проверява достоверни ли са публицистичните ми текстове. Описах и други връзки и обстоятелства, които явно насочват към поръчителя на клеветата срещу мен. Съобщих и факта, че обвинителката живее в един вход със засегнатия от моите текстове кмет Йорданов. През август т. г. получих отговор от ВКП, че след извършена от тях проверка „не са установени данни за допуснати дисциплинарни нарушения от наблюдаващите прокурори“.

Миналата седмица, два месеца след като прокуратурата официално ми отговори, че няма да санкционира прокурора, криминализирал журналистическата ми дейност и де факто наложил цензура, властта в България започна да се тръшка, че страната ни станала жертва на фалшиви новини. Какъв фарс! С чиста съвест мога да заявя, че, ако има фалшива информация за свободата на словото у нас, то това е информацията, витаеща в самата прокуратура. Заело героична поза, уж че бори корупцията, държавното обвинение перфидно тормози точно журналистите, разследващи усвояването на еврофондовете. А властта, застанала като една многострадална Геновева, се тюхка и вайка, че била очернена! Фалшиво, много фалшиво!

Господин Цацаров, когато вашите подчинени извършат проверка за конфликт на интереси във водния цикъл на Добрич, когато прокуратурата намери сили да си признае, че е сгазила конституцията в моя случай и разкрие поръчителя на атаката срещу мен, тогава мога да повярвам, че наистина милеете за свободата на словото и безопасността на журналистите. Другото е просто държавен цирк!

Юлияна Велчева

belejnik.bg