Карлос Кастанеда е популярен американски писател, социолог и антрополог. Роден е в Перу, по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и защитава докторат по антропология. През следващите години пише книги с мистично съдържание, като живее в САЩ и Мексико. В повечето от своите книги описва учението си при индианския магьосник Дон Хуан Матус. Ето негови избрани мисли:

1. Безполезно е да губиш целия си живот в един единствен път, особено ако той няма сърце. За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце.

2. Знаем, че нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с невъзможни хора, имащи власт.

3. Не обяснявай прекалено много. Във всяко обяснение се крие извинение за собствени недостатъци и надеждата, че тези, които те слушат, ще бъдат добри и ще ти простят.

4. За да извлече максимално всичко от живота, човек трябва да умее да се променя. За съжаление, това е много трудно и промените стават много бавно. На мнозина им отнема години. Но най-трудното е да пожелаеш истински да се промениш.

5. Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

6. Никога и на никого не се сърдя. Нито един човек не би могъл да направи каквото и да е, заслужаващо такава реакция от моя страна. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни. Отдавна не чувствам нищо подобно.

7. Винаги си длъжен да помниш, че пътят е само път. Ако сърцето ти казва, че не трябва да вървиш по него, то не бива да се задържаш там при никакви обстоятелства.

8. За да осъзнаеш реалността, която е типична за друг, първо трябва да се освободиш от собствената си реалност.

9. Постъпвай като в сън. Действай смело и не търси оправдания.

10. Главното препятствие за повечето хора е вътрешният диалог. Това е ключът към всичко. Когато човек се научи да му затваря устата, всичко става възможно. И най-невероятното е постижимо.

11. Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството.

12. Хората по правило не си дават сметка, че във всеки момент могат да изхвърлят от живота си всичко, което поискат. По всяко време. Мигновено.

13. Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от вечността! Какъв парадокс за твоя разум!

14. Единственият, истински мъдър съветник, който имаме е смъртта. Всеки път, когато чувстваш, че си на ръба на пропастта, попитай смъртта си така ли е. И твоята смърт ще ти отговори, че грешиш, че освен нейното докосване, нищо друго няма значение. Твоята смърт ще ти каже: „Но, нали аз все още не съм те докоснала!”

15. Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност – обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!

16. Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.

17. Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.

18. Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш смъртта, а това е все едно да търсиш нищото, тъй като смъртта без друго ще ни настигне.

19. Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.