„Прекарах шест дни в Македония и имах възможност да гледам поредица от предавания по различни ТВ канали. Впечатлението ми е, че електронните медии в съседната ни страна са доста по-свободни от нашите.“ – споделя политологът Огнян Минчев и допълва:

1. Бях изненадан от големия брой и разнообразието на публицистични предавания на живо в различните ТВ канали, включително в националния ефир. Стремежът очевидно е да бъдат представени всички основни позиции – идейни и институционални. Непрекъснато има открити диспути между представители на властовите институции, журналисти и неправителствени организации.
2. Продължителен пряк достъп на граждани по телефона в ефир – в България отдавна забравихме за това.
3. Много време се отделя за дискусии по проблеми от обществена значимост, не само политически (не само дебати на властта и опозицията). Слушах интересни дебати за градоустройство, образование, за работата на прокуратурата – да, да, за работата на самия Господ се водеше обсъждане, не личеше някой да има страх…
4. Общественото мнение е поляризирано и могат да се чуят много горчиви думи, много негативни оценки – особено по повод на промените в конституцията, договорът с Гърция и т.н. Но патосът и гневът са с една октава по-ниски, по-спокойни са дебатите.
5. Водещите на предавания и журналистите не изглеждат доминирани от потребност да се автоцензурират, липсва, или е добре прикрито напрежението от слушалката за връзка с апаратната…

Шест дни не са голям срок – може и да се лъжа за някои от тези неща. Но след падането на режима на Груевски според мен в Македония има повече демокрация, по-малко страх и по-свободен дебат, отколкото у нас.

barometar.net