Една година след публикуването на статията „Тримата мускетари от ТИМ и д’Ънката“ – промяна в битието и житието на героите няма. Няма промяна и в нездравословния респект, който изпитват във Варна при споменаването на ТИМ. Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев странят от публичност, Дънката също – за тяхното съществуване „говорят“ стадион „Варна“, който не се знае кога ще е готов и жилищните комплекси. За Алея Първа също не се бърза, а и защо да се бърза, когато наемите от заведенията носят добра печалба на ТИМ. Всъщност има леко разместване на пластовете – няколко олигарси неблизки до Властта бяха арестувани и Атракционната зона до Морска гара се случи без участието на Тримата мускетари. Как и защо стана това не се знае, но е факт, че печалбите там не отиват в хазната на ТИМ. Продажбите на апартаменти в жилищните комплекси на Дънката вървят, въпреки високите цени – но бавно, което със сигурност го изнервя. Има и сериозна конкуренция, която не спира да строи. Няма и протекция от висшите етажи на властта. Бойко Справедливи мълчи и за ТИМ и за Дънката. Все едно не съществуват. Но идват местни избори и със сигурност нашите герои ще се раздвижат. ТИМ замразиха партията си „Нашият град“ – прецениха, че не е нужно да имаш партия, за да имаш влияние в местната власт. Тяхното трънче в политиката / и проекта Алея Първа/, архитект Калина Павлова едва ли ще участва в битката за кмет, след грубо скалъпения компромат, който й бе направен. Дънката традиционно помага на БСП или на Реформаторите. Той си напазарува и няколко общински съветници, които останаха  в миманса.

Да си припомним статията „Тримата мускетари от ТИМ и д’Ънката“ поради нейната актуалност и непреходност:

В романа на Александър Дюма-баща „Тримата мускетари“ доброто побеждава под благосклонния поглед на крал Луи XIII- Справедливи. Тримата мускетари Атос, Портос, Арамис и гасконецът д,Артанян / капитан на мускетарите е граф дьо Тревил/, влизат в битки с гвардейците на кардинал Ришельо и надделяват. Популярен е и девиза на мускетарите : „Един за всички, всички за един!“, който бе припознат и от политическата класа в България, но само в частта „Всички за един!“.

Във Варна, в началото на 90-те години бе създадена икономическа група, с която днес родните политици се съобразяват. Това е ТИМ – оглавявана от трима души, които управляват мащабен конгломерат от фирми, с воинска дисциплина и строг мениджмънт. Марин Митев, Иво Каменов и Тихомир Митев са начело на огромна империя, която е по-могъща от „Мултигруп“ в „златните“ й години.

Тъмните периоди от историята на ТИМ са описани, те не са тайна за никого. / спорното натрупване на първоначалния капитал, случаите с Филчо Колев и Николай Йонков/ Единият от тримата варненски „мускетари“, Иво Каменов отрича пред журналиста Юрген Рот за тези противоречиви моменти, но архивите говорят друго. Миналото не е забравено, но мускетарите вървят напред и нагоре – строят стадион / доста бавно/, крайбрежната Алея Първа, жилищни сгради, хотели и аквакомплекси /по-бързо/ и създават работни места. Работили за ТИМ твърдят, че подборът на кадри е прецизен и трябва да те препоръча някой: роднина, съученик или приятел. Лоялността е задължителна. За капитан на „мускетарите“ се спрягаха: покойният прокурор Николай Колев, влиятелен покровител в Русия или генерал от ДС. Има и друга легенда: че Марин Митев е свързан със село Крумово, Варненско, от което са бивши влиятелни фактори в БКП, които са помогнали на ТИМ. Който и да е дьо Тревил /ако го има/ добре си върши работата, защото тримата „мускетари“ са едни от най-богатите хора в България, а ТИМ просперира. Не навсякъде, а където е монополист. Проблемите с авиокомпанията „България Еър“ показаха, че ТИМ работи трудно в конкурентна среда, но където има покровителството на държавата или местната власт се справя добре.

В ролята на крал Луи Справедливи може да се превъплъти Бойко Борисов, който избягва да коментира тримата „мускетари“ от ТИМ. Но веднъж във Варна се ядоса и даде интервю само пред тяхната телевизия, другите медии бяха пренебрегнати. Бойко Справедливи продаде и над 160 декара в местността „Летищен комплекс София“ на ТИМ на неизвестна цена. Плътно до краля е кардинал Ришельо, който въпреки опитите на недоволни придворни не го маха от поста първи министър. В родната политика нямаме човек от калибъра на Ришельо, но в частта шпионаж, може да се доверим на Цветан Цветанов. Той също избягва да коментира тримата „мускетари“, само веднъж каза, че партията му не покровителства ТИМ. Това не важи за бившия кмет на Варна, Кирил Йорданов, но неговата кариера приключи безславно, докато тази на тримата „мускетари“ е в непрестанен възход. Възниква въпроса: Безкраен ли ще бъде възхода на ТИМ, след като в бизнеса има върхове и спадове? Иво Каменов обяснява формулата на успеха така: „След 15 години ние, а и не само ние, ще бъдем част от миналото. Продукт сме на времето. Печели бързият инстинкт срещу бавното мислене. Училище, университет, работа, кариера. Това е бавното мислене. Бързият е онзи, който се доверява на инстинкта си.“

По-сложна е съдбата на четвъртия „мускетар“ от Варна, Даниел Славов – д’ Ънката. Сочен от политици и анализатори за контрабандист, той не може, а и не прави опити да се раздели с негативния си имидж. Не дава интервюта, дори когато беше обвиняем по делото „Медузите“, заедно с Борислав Гуцанов не отрони и дума. Славов е известен с огромните жилищни комплекси, които строи и подпомагането на партийни централи. Второто той прави, за да знае накъде духа политическия вятър и да има позиции в местната власт. Публична тайна е, че бизнесменът има сериозно влияние в митниците. Името му е свързвано с БСП, реформаторите, с общински съветници и депутати. Но д’ Ънката не повтаря грешката на Веселин Марешки да влезе директно в политиката /с неговия имидж това е мисия невъзможна/, а залага на политици от различни цветове. Приятел е с Борислав Гуцанов, но помага и на реформаторите. Не участва в публични скандали, но през лятото на 2016 г., името му беше замесено в убийството на кучето Рокси до комплекс „Ламер” в курорта „Златни пясъци”. Пушката, с която бе убито кучето се оказа собственост на д’ Ънката, но в сагата, адвокатите на Славов намесиха кръщелника му, на когото я подарил. Окръжната прокуратура във Варна възобнови разследването по случая. Славов не е любимец на Бойко Справедливи, който нарече един от строежите му „паметник на безотговорността“, защото е построил хотел с 1000 места, канализацията на който изтича в морето и то в най-голямото свлачище. Но фирма Борд /съкратено от Борислав и Даниел/ продължава да строи ударно и да продава жилища, напук на враговете на д’ Ънката.

barometar.net