Членове и симпатизанти на Съюза на демократичните сили – Варна за поредна година отдадоха почит пред жертвите на комунистическия терор в лагера „Слънчев бряг“ край гр. Ловеч. Ловчанският митрополит отслужи литургия в памет на загиналите. Пред събралото се множество говори и председателят на СДС Румен Христов. Дошлите днес край Ловеч почетоха с минута мълчание паметта на жертвите на мракобесния режим.

След като през 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение да закрие лагера „Белене“ със съгласие на висшето комунистическо ръководство, Държавна сигурност създава нов лагер, наречен Трудовата група край гр. Ловеч. Той става известен като лагера „Слънчев бряг“ (1959 – 1962 г.). В него попадат всички, които са си позволили да надигнат глава, и тези, които са заклеймени като политическите врагове на комунистическия режим.

От 166 души в началото, за няколко месеца в лагера „Слънчев бряг“ вече са въдворени без съд и присъда около 1500 души. Всяка нова група хора, пристигнала в лагера, била бита с тояги от старите лагеристи, по заповед на ръководството. Всеки, който не изпълнявал заповедта, също бил пребит. Архивите разказват, че до закриване на лагера през април 1962 г. в него са намерили смъртта си 151 души. Телата не са предавани на близките, а са извозвани във вече бившия лагер „Белене“ и са заравяни на един от пустеещите острови.

В лагера „Слънчев бряг“ са въдворявани оцелели от комунистическите репресии бивши депутати, търговци, земеделци, адвокати, хора на изкуството, както и обикновени селяни, отказали да дадат добитъка и земите си в ТКЗС. Писмените данни разкриват нечовешкия режим в лагера „Слънчев бряг“ с всекидневни побоища, терор и убийства на лагеристи.

На 23 март 1990 г. местната организация на СДС в Ловеч инициира първото поклонение на мястото на каменната кариера на бившия лагер. Оттогава, без прекъсване, година след година, демократичната общност отдава почит на загиналите, за да не забравят бъдещите поколения зверствата и репресиите, които комунистическия строй причинява на хората. Съюзът на демократичните сили завинаги ще остане антикомунистическа партия.

Саможертвата на загиналите от комунистическия режим не трябва да бъде забравена, защото благодарение на тях, днес живеем в демократично общество и изразяваме свободно мнението си. Битката за отстояване на идеалите и ценностите ни трябва да се води всеки ден, за да бъде България достойна европейска държава.