Политологът Огнян Минчев коментира социологическия скандал, между Боряна Димитрова /Алфа Рисърч/ и социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев /Галъп/:
„С поредните избори – пореден социологически скандал. Двамата голфъри разменили местата на ГЕРБ и БСП в прогнозата си за изборните резутати от 23 май, след като през целия предходен период на сондажи са давали бонуси на Позитано – естествено, както обикновено, съвсем безкористно, от симпатии… Този път Боряна Димитрова от Алфа Рисърч избухна – може би защото фалшификацията се оказа особено открита и безсрамна, дори по мащаба на двамата търгаши от „Джеймс Баучър“. Вместо да дадат прогноза за изборните резултати като всички останали агенции – дял в проценти за всяка от партиите, голфърчетата изхитруваха открито и арогантно. БСП – между 28 и 32 на сто. ГЕРБ – между 27 и 31 на сто. Всеки от нас може да даде такава „прогноза“ и и без да има голф клуб. Можем да се пробваме така и като синоптици… „Днес температурите в София ще бъдат между 12 и 27 градуса по Целзий… Не ли?“

Но в „прогнозата“ на двамата търговци със социология арогантността е на два етажа. Първо – с безочливата подмяна на конкретната прогноза в проценти с интервал „от-до“… „Прогноза“, която – както казахме – може да направи и Пенка от Горня баня. Но дори това не стига. „Прикрити“ зад интервала „от-до“, голфърчетата са убедени, че си имат работа с кръгли идиоти – дебили, но не 80, а направо 100 процента от населението. Зад интервалите двамата „експерти“ са разменили местата на ГЕРБ и БСП – като БСП е по-високо, в разрез с данните на всяка друга агенция. Какво ни казва „прогнозата“ на голфърите – „Вярно е, вместо данни ви продаваме лайно… Но вижте как сме го пакетирали за маскировка – понеже сте тъпи, пак ще купите лайното…“

През последните 20 години 100 пъти сме писали за социологическия олигопол на „Джеймс Баучър“. Писали сме как три агенции взимат парите за три екзит пола, но правят един (разпределят си секциите) и след това договарят сравними резултати. Писали сме как се разпределят ролите на отделните агенции в координиран пореден опит да се манипулират обществените настроения в полза на този, който плати – който плати повече. Малцина в този занаят са се опитвали да играят независимо – обикновено с риск да фалират и да излязат от демоскопския бизнес. Като казахме бизнес – социологическият олигопол изисква сондажи да се правят само като контролиран от двамата голфъри бизнес. Още от 1990 г. до преди няколко години имаше демоскопска агенция на Народното събрание – НЦИОМ, която функционираше на непазарен принцип – тя обслужваше депутатите и обществото със социологическа информация. Правиха – струваха – закриха НЦИОМ. Защото не можеха да го контролират пряко, да му спрат „бизнеса“.

През последните години се разгърна процес на ерозия на ролята на демоскопията като инструмент за информиране на общественото мнение. Негласно споразумение между политическата класа и социологическия олигопол раздели ролята на демоскопията на три обособени роли. Първо – провеждане на платени от политически фактори изследвания без оповестяване на резултатите пред обществото – сондажи за частно ползване. Второ – публикуване на произволно деформирани данни, много често от въобще не проведени изследвания, с цел манипулиране на общественото мнение в полза на една или друга партия или организиран частен интерес. За това говорим в т.нар. „прогноза“ на голф-социолозите от 23 май. „БСП побеждава – по-добре гласувайте за тях!“ Който се хване – хване. Трето – произвеждане на автентична социологическа информация от акуратно планирани и проведени изследвания, в съответствие с професионалната мисия на емпиричната социология като наука.

Тази трета роля се упражнява от агенции и социологически екипи, които старателно са държани извън кръга на привилегированите демоскопски фирми. Има агенции, които работят съвестно, но нямат достъп до медиите. Вина за това имат разбира се и медиите. Повечето медии с национален ефир са абонирани за определени социологически фирми, независимо от системните проблеми с достоверността на информацията, които изплуват редовно в „работата“ на агенции като Голф-сондаж, Червен Кольо и др. Така социологическият заговор срещу правото на обществото да бъде информирано включва три страни – безсрамна квази социология, безскрупулна политическа класа и медии – обслужващ персонал на политици и корпоративни интереси.

Не е задължително в сферата на социологията да се работи почтено – както не е задължително това да става и в политиката, и в търговията, и във всяка друга сфера на организирана човешка дейност. Но е препоръчително да се работи почтено. Най-голяма отговорност за това носят самите професионалисти в съответната област. Когато става дума за социология – многократно е ставало дума, че най-малкото, което може да се направи е да се осигури защитено пространство за почтена работа на тези, които не искат да играят в цирка на „Джеймс Баучър“. Но … някак си – все не се получава. Защо ли?“

barometar.net