Заради необходимостта от все по-тясно обвързване на здравеопазването с науката смятам, че и АГ-болницата трябва да премине на управление от варненския Медицински университет по примера на очната болница. Това заяви зам.-председателят на общинския съвет д-р Янко Станев в пленарната зала днес по време на заседанието на местния парламент. Повод за думите му станаха дебатите при приемането на финансовите отчети и одитните доклади на общинските болници и на Диагностично консултативните центрове. Според Станев темата за общинското здравеопазване е пряко свързана със здравната система в национален план и никаква общинска стратегия не може да не се съобразява с промените в законодателството и в редица евродирективи, които предстоят след 2021 г.

Иначе, общинското здравеопазване боледува от липса на кадри, рестриктивните лимити за преглед при специалист, наложени от НЗОК, и стара материална база. Над 60 процента от работещите в извънболничната помощ във Варна са в пенсионна или предпенсионна възраст, медицински сестри на 70 г.продължават да работят поради липса на млади специалисти, за цялата 2018 г. в диагностично-консултативните центрове /ДКЦ/ е постъпил един единствен лекар под 30 г. Най-високата средна заплата е в ДКЦ 4 – 1400 лв., а най-ниската в Аспарухово – 920 лв.

С печалба от 22 хил. лв. завършва миналата година ДКЦ 4 /в двора на окръжна болница/, преминалите през лечебното заведение пациенти са 118 хил., или средно по 10 хил. месечно. Традицонно стабилни финансови показатели запазва и ДКЦ „Св. Екатерина”, въпреки изолираността си / в кв. „Христо Ботев”/ и най-големия дял неосигурени пациенти предимно от ромския етнос. През 2018 г. загубите от пациенти с прекъснати осигурителни права приближават 8 хил. лв. Счетоводната печалба на лечебното заведение е 6 хил. лв., вложените собствени средства в медицинска апаратура са 33,7 хил. лв.

След смяна на ръководството в ДКЦ „Чайка”, който преди две години беше на ръба на фалит, сега лечебното заведение отчита счетоводна печалба от 39 хил. лв., покрити са всички задължения към персонала, неразплащани с години данъци и осигуровки. Останалите бивши поликлиники приключват 2018 г. с отрицателен финансов резултат. Най-високи са нивата в ДКЦ „Св. Клементина” /бившата Градска болница/ 104 хил. лв. загуби, следвана от ДКЦ 3 във Владиславово – 33 хил. лв., и ДКЦ „Св. Иван Рилски” в Аспарухово – 10 хил. лв.

Финансовите резултати за миналата година на общинските болници също беше тема на днешното заседание. Печалба за миналата година от 209 122 лв. отчита единствено Онкологична болница „Д-р Марко Марков”. Над 10 хил. пациенти са лекувани в стационара, проведени са 9 745 диспансерни прегледа, в хирургичното отделение са били приети 1395 души. Ръстът на онкоболните за Варна е 8,2 и е обусловен от повишената заболяемост в световен мащаб, както и от привличането на пациенти от други области на страната.

На този фон състоянието на варненския Тубдиспансер изглежда катастрофално. Съветниците приеха финансовия отчет, но не освободиха от отговорност управителя доц. д-р Христо Ганчев, чиято традиционна теза е недофинансирането от Министерството на здравеопазването, поради което ежегодно се генерира дефицит от около половин милион лева. На загуба в размер на 18 хил. лв. е работила през 2018 г. и АГ болницата „Д-р Димитър Стаматов”. В нея през миналата година са проплакали 2 278 новородени, със 100 повече от предходната годнина. С общински средства в размер на 1,2 млн.лв. е завършен е ремонтът на покрива и частичен ремонт на отделенията в лечебното заведение, закупена е уникална за Източна Европа апаратура за премахване на миоми, до края на годината ще бъде изграден и външният асансьор в болницата.

Гинка Христова

dnesplus.bg