Корнелия Нинова е известна с това, че има много предни скорости и нито една задна. Самата тя си го призна публично.Сега…това за задната скорост не знам как да го тълкувам, при положение, че самата Корнелия даде предна скорост с оставката си и после включи на задна, като я оттегли. Вероятно на лоста за скорости трябва да пише: „аварийна“.

Но че Корнелия Нинова е последователна спор няма. Последователна в истериите, лъжите и популистките манипулации. Тя е или с коне, или с козички, или с каручки или яхнала цяла парламентарна група, на която отряза парите, като отсъства 3 месец от парламента.

И накрая какво? Хем изборите загубени, хем депутатите без заплати, хем касата на БСП – празна. Така е, драги социалисти, като ви управлява приватизаторка, преквалифицирала се като социалистка.

Е как искате да спечелите, като предизборно Бойко яхна джипа, а Корнелия преди това избра да се курдиса на селска каручка? И докато Борисов инспектира виадукти, Корнелия инспектира баба Дора?

И как да стане още, като е казано – „Политиката е изкуство на компромисите“. А без задна скорост компромиси няма. Нинова дори не може да взема и завои. Защото вместо партиен волан държи партиен камшик без да се съобразява с различното мнение.

Самата вероятност, че Станишев можеше да оглави Европейския парламент, която беше съвсем реална, е ужасяващ удар по Нинова, която преди евроизборите дори отказа да го включи в българската евролиста.

Това най-малкото означава, че няма понятие нито от настроенията на собствената си партийна маса, която го изкара на второ място, нито от настроенията в социалистическото европейско семейство.

Сега идат поредните избори, а БСП е с изпразнена каса. Но пък има партийна телевизия за сцени като баба Дора, каручката и целия популистки набор от изяви на соцпартията и най-вече на соцлидерката.

Ако с партийни телевизии се печелеха избори, демократите в САЩ щяха да векуват. А мълчанието на соцгрупата на БСП по време на изборния маратон за лидери на ЕС беше оглушително.

Но това вече не е толкова важно. Важно е следното – след победата на ГЕРБ на евровота, който беше замислен от Нинова като национален вот на недоверие към ГЕРБ и Борисов, сега за предсрочни избори изобщо не се говори. Цялата схема на Корнелия Нинова рухна и в момента основният проблем в БСП е как да вземат повече от предишните избори с нула областни градове. За победа и дума не може да става.

Така пътят на коалицията ГЕРБ- ОП за изкарване на пълен мандат е по-ясен от всякога досега.

Въпросът, върху който трябва да мислят социалистите е как да се представят именно на следващия парламентарен вот. Според вътрешнопартийната опозиция партията е изменила на своята същност и се е превърнала в националсоциалистическа формация, загърбила много от левите идеи.

Нейният огромен проблем е в невъзможността да привлича периферия извън твърдите ядра, които по чисто биологичен път намаляват. Нинова не дава никакви сигнали и за широко ляво обединение.

Ако продължават така, все ще се намери някой, който да се намести в празната ниша.

Единствено самонадеяната, еднолична и безалтернативна позиция на Корнелия Нинова може да даде простор и територия за бъдещ проект на Румен Радев, чийто мандат изтича в този период, както и на проект на Мая Манолова/Слави Трифонов. А може би и „всички в ляво срещу Нинова“?

Каквото и да се случи, засега Борисов има предимство. Когато преди евровота Нинова изостри атаките си срещу ГЕРБ и започна да показва негативите, той се качи на джипа и започна да показва позитивите. Безусловно спечели лидерът на ГЕРБ и това си пролича от резултатите на изборите.

Мисля, че сега, преди местния вот Борисов ще наблегне не само на постигнатото, но и на перспективите – онова, което управлението вече е заложило и може да направи. А това е много важно за местната власт.

За Корнелия Нинова ще останат само критиките по най-елементарния начин – да се реагира негативно на всичко. Този подход не работи. Тук се връщаме на липсата на идеологическа основа на лявото – как да убедиш лично, че стоейки на една каручка и подкрепяйки баба Дора е по-добре от джипа, с който инспектираш новите магистрали.

Вече и най-отявлените носталгици разбраха, че асфалтът не се яде, но храни.

Евгени Петров

vevesti.bg