Мислехме, че борбата срещу мафиотския модел #Кой, олицетворяван от Делян Пеевски, е граждански дълг. И е такъв другаде, но не и тук. Някои смятаха, че сриването и след това разграбването на една банка е междуличностен конфликт. Оказа се планирана акция с участието на политици, прокурори и тайни служби. Стратегическата цел обаче е била превръщането на държавното обвинение в управляваща сила. И това вече се случва, пише във frognews.bg

Диктатурата иска цялата власт

Заветна мечта, която Пеевски споделял още през 2013 година пред свои ортаци. Реализацията стартирала с овладяване на държавното обвинение. Дали идеята се е родила в х-л „Берлин“, Боянските сараи или луксозните имоти на депутата от ДПС в Дубай, вече е подробност. Едновременно с прокуратурата, той кадрува в МВР, службите и почти всички останали институции. Акцентът все пак пада върху финансовото министерство, НАП, КПКОНПИ, КЗК и др. Разбира се подчиняване на голяма част от медиите.

Много политици ще отрекат, че са му помагали, но е сигурно, че не са му пречили. Което ги прави съучастници.

За да успее планът, на Пеевски му е бил нужен главен прокурор. Намери го в лицето на Сотир Цацаров. Последваха скандалът „Костинброд“, обвинения срещу втория в ГЕРБ Цветан Цветанов и протести, които доведоха до оставка на първия кабинет „Борисов“. Пеевски не се въздържа и отправи открити закани към Борисов и Цветанов от парламентарната трибуна, когато бе гласувано назначението му за шеф на ДАНС.

Опонентите и съдружниците му бяха предупредени.

Изкушени от обещания за власт и пари, партийни лидери, бизнесмени и издатели го подкрепят. Привлича ги и възможността да попаднат в списъка на недосегаемите. Цената е зависимост и принуда да участват или поне да премълчават корупция и „престъпления в рамките на закона“.

Държавата ни, макар и член на Евросъюза, придоби образа на бананова република. Бившият конституционен съдия Румен Ненков призна, че Конституционния съд понякога е взимал решения под политически натиск. Даде и пример – казусът „Пеевски“ след гражданското недоволство от назначаването му в ДАНС.

Самият Пеевски има обоснована нужда от слагане на ръка върху властта чрез прокуратурата. Няма значение как ще се дефинира този модел.

Първо, знае, че рано или късно ще му бъде търсена сметка за всичките му експерименти, политически, бизнес или в медийния свят. Те са съизмерими с тези на д-р Менгеле в областта на медицината.

Второ: Пеевски има проблеми с американската съдебна система и с американски служби. Отвъд океана текат разследвания за пране на пари, банкови сметки с неясен произход, контрабанда на цигари, нарушаване на човешки права и пр., свързани с името му. Как ще завършат – предстои да узнаем.

Трето: Той знае: нито един узурпатор не е вечен и в крайна сметка се плаща сурова цена.

Пеевски не е склонен да носи отговорност за каквото й да било. Трябват му виновни, зад които да се скрие.

Затова и бе роден сюжетът за преврат и подмяна на политическата система. Съпротивата срещу мафиотския модел #Кой бе подиграна и наречена заговор. Добрите са властта и прокуратурата, а лошите – инакомислещите. Стар трик, но работещ. От Хитлер и Сталин насам е повтарян неведнъж. Тук намери особено плодородна почва. Дори естественото отвращение от „Апартаменгейт“, къщите за гости, „ЦУМгейт“, корупцията, демагогията и пладнешкия грабеж бе наречено лош вкус и опит да се подмени държавността.

Неудобният Борисов

Опитите на премиера да стабилизира положението като поиска оставките на министри и важни фигури в ГЕРБ – самият вечен втори Цветанов – само привидно се подкрепят от кръга #Кой. Същото важи и за победата на ГЕРБ на евроизборите през май. Медиите на Пеевски много коварно манипулират не само общественото мнение, но и първите в държавата. Пример за това са атаките срещу вице-премиерът Томислав Дончев. Той е обвиняван дори за африканската чума по свинете, когато е повече от ясно, че виновни са съвсем други хора. Дончев не е харесван от Пеевски, защото не се вписва в неговите игри.

За да се случи планът, на хора като Пеевски им трябват скандали, хаос и критични ситуации. Затова се прибягна до номинирането на само на един кандидат за главен прокурор. Кукловодите не си направиха труда да изиграят пиеска с повече кандидати, а на финала на „надпреварата“ Иван Гешев да спечели. Самонадеяното поведение в този случай породи граждански протести и съмнения за задкулисно назначение на главния прокурор. А защо точно Гешев? А/ Да прикрие следите на извършени престъпления през ерата „Цацаров“. Б/ Да възпре, ако въобще е възможно, срива на делото „КТБ“. В/ Да удари противниците на модела #Кой – медии, журналисти, бизнесмени, политици, граждански сдружения и организации.

Логично се стигна и до операция по неутрализиране на противниците на модела под лозунга за борба с кибертерористи, заговорници и врагове на държавността. И малцина забелязват абсурда да се тръби, че виновните са други, а не тези, които по закон отговарят държавата да функционира в полза на гражданите. Внушава се непогрешимост на прокуратурата, службите и институциите, а в същото време доверието в тях спада, а това в прокуратурата е едва 6-8 процента.

Турският модел

Това, което се случва в момента у нас, силно напомня случилото се в Турция преди две и половина години. Там позивната „Преврат“ отпуши саморазправа с опозиционери, военни, съдии, учени, журналисти, студенти. Турски прокурори обвиниха десетки хиляди граждани в антидържавна дейност. От директното прилагане на същите мерки ни спасява единствено членството в ЕС и НАТО.

На Брюксел и Вашингтон се пробутват обяснения, че се води борба със заговорници и антидемократи. Не че някой се връзва, но Пеевски и компания се надяват центърът – големите сили – да не се интересуват какво става в периферията.

За да си гарантират пълна свобода на действие, тези хора подават на премиера и президента манипулирана и дори невярна информация за случващото се в страната. Внушават, че са по следите на заговорници срещу властта и националната сигурност. В подмяната на истината участват и пеевските медии, които всекидневно тръбят, че олигарси изливат милиони за противодържавна дейност и преврати. Висши прокурори участват в пиесата. И дори не си дават сметка колко си противоречат. Хем се хвалят, че са запорирали сметките на същите тези хора, хем ги „уличават“ че плащали на съзаклятници. Всъщност финансов ресурс за подобни неща има именно кръгът на Пеевски, защото имат неограничен достъп до обществени поръчки и парите от бюджета.

Нищо ново, но зловещо

Подобни практики са известни по света от хилядолетия – заблуда на първите мъже и създаване на паралелна власт. У нас обаче се стигна до парадокси като този да се „разкрие“ заговор за разклащане на цялата държава чрез поливната система до Народното събрание… Оказа се, че нямало такава. Прокуратурата побърза да замаже гафа като допусна втори – изпрати до някои медии подробности от следствието по хакерската атака на НАП, в която разкриха ЕГН-тата на Борисов, Цацаров и Пеевски плюс тези на магистрати и много други хора. За да се покрие и този абсурд шефът на ГДБОП обяви в ефира на бТВ, че знае какво си говорят служители на телевизията в офисите…

Борисов със сигурност е наясно, че целта на тези действия в крайна сметка е той самият. Идеята е да се стигне до програмен кабинет от експерти. Нещо от сорта на кабинета „Беров“. Неслучайно депутатът Георги Марков от ГЕРБ уж загрижено подхвърли неотдавна: „Бойко е уморен…“.

Къде е Доган в тази цялата схема. Казват, че се отдал на бизнес и марково уиски, поднасяно от пищни форми… И, че скъсал с Пеевски. Слухове, но кой знае…

Така или иначе на кръгът #Кой диктатурата на прокуратурата му е нужна като слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество. Неограничените пълномощия на обвинението и най-вече на специализираната прокуратура и съд са по същество суспендиране на Конституцията. Разделението на властите се отрича като достижение и гаранция за демокрацията, а в действие се пускат натискът, силата и репресивните действия.

Това вече е правено през 20-те и 30-те години на миналия век в Съветския съюз. Революционният трибунал, ЧК и прокурорите са обвинили в тежки престъпления и ликвидирали милиони „врагове на народа“. А бащата на кървавите процеси – генпрокурорът Вишински, – твърдял пред медиите, че всичко се прави в името на демократичния строй, съветската власт и законността. Имат си нашите добър учител.

Маските паднаха.